Достъп до онколечение

България и Румъния са на последните места в ЕС по отделени средства за лечение на онкоболните. Това съобщиха специалисти на българо-румънски форум за достъпа до лечение на онкопациентите.

В ЕС се отделят средно около 150 евро годишно за лечението на онкопациент, докато в България тази сума е 29 евро на година. След нас са само румънците с 22 евро.

Нашата страна пък е на тъжното последно място сред страните от Евросъюза по достъп на пациентите до нови лекарства.

В богатите европейски страни като Франция например годишно отделят над 200 евро за лечението на онкоболен пациент. У нас и в Румъния сумата е 10 пъти по-малко - отчита евростатистиката.

Клиничните пътеки в онкологията у нас дори не покриват всички клинични процедури, които се налагат за преодоляване на усложненията, съпровождащи терапията. През септември водещи наши онколози ще се опитат да преборят експертите на Касата, за да се актуализират онкопътеките.

В световната практика модерният подход при най-ефективните засега, но скъпоструващи прицелни терапии е да се провери с изследване дали генетично пациентът е предразположен да се повлияе ефективно от лечението.

БНТ: Правят ли се такива изследвания у нас и водещо ли е това при определяне на лечението?

Доц. Галина Куртева - национален консултант по онкология: "За да може да се лекува болният с прицелна молекула и джи еф рецептурен блокер, той трябва да бъде изследван дали неговият тумор притежава този експресиран фактор и дали това лечение ще има смисъл - в противен случай понякога то има обратния резултат. Ние сме задължени да направим такива изследвания, защото в друг случай бихме могли да провалим лечението на пациента."

Така след специфични генетични изследвания комисия от много специалисти решава за кой пациент какво лечение би дало резултат и въпреки бюджетните ограничения се твърди, че всеки, който би се повлиял, получава скъпата терапия.

Доц. Галина Куртева: "Не всеки е показан... БНТ: Но който се нуждае... Преценяваме целесъобразността от подобно лечение и когато има нужда от него, болният го получава."

Най-големият проблем в България обаче си остава фактът, че повечето болни се дигностицират в късен стадий на заболяването. Причината не е само в недостатъците на системата, а и в ужаса на хората от тази диагноза.

Доц. Галина Куртева: "Искат да не бъде така, защото те не знаят, че могат да бъдат оперирани, облъчени, лекувани, да бъде поддържано лечението им с хормоно-терапия, да бъде променено заболяването им дори и в напреднал стадий."

В Румъния вече имат Национална антиракова програма, докато у нас институциите все още избират между няколко варианта, готови от години. Надеждата е до края на декември някой от тях най-накрая да бъде приет.