Български градинари в унгарската криза

Криза по унгарски - с поизпразнени джобове, но с пълни магазини. Примерът - центраклните хали на Будапеща, най-големият пазар на закрито в Унгария. Тук може да се намери наистина всичко. От плодове и зеленчуци, до жива риба и носии. Но понякога се налага да чакаш на опашка повече от 10 минути, за да си купиш нещо. Цените са добри, но пазаренето на пазара не върви - търговецът трябва да е наистина в добро настроение, за да ви направи някаква отстъпка. И разсъждавайки що за криза е това, когато пазарът е пълен с хора, най-неочаквано чуваме българска реч. Иван Тютюнков е потомък на една от най-старите емигрантски фамилии в Будапеща. Първите заселници от семейството му идват тук през далечната 1880 година. Вече 30 години Иван и семейството му работят на пазара в Будапеща.

Иван Тютюнков:
- Когато дойдохме тук, в халите, бяха 12 български семейства, сега сме само 3.

БНТ:
- Защо така?

Иван Тютюнков:
- Намаляваме, намаляваме. Младите не искат да го правят, защото не е лесно - вечер трябва да се ходи на пазар, денем да се продава. А и не върви така, както едно време. Сега е трудно - има много супермаркети, които взимат клиентите.

Заговаряме се за българската и унгарската криза.

Иван Тютюнков:
- Обедняха хората. Почнаха по-малко да пазаруват. Искат да купуват това, което е по-евтино.

БНТ:
- Кога смятате, че положението ще се подобри?

Иван Тютюнков:
- Аз не вярвам да го дочакам.

Такава видяхме унгарската криза - с отрупани щандове, с пълни кошници, но и с носталгия по отминалите по-добри времена.