Хора с увреждания - пак без асистенти

Според европейската статистика България има по-малко хора с увреждания, но за сметка на това най-много от тях не успяват да се образоват и да си намерят работа.

Тези данни доста ни отдалечават от важните цели на Европа за приобщаваща икономика и социално включване. За мнозина българи това са само красиви идеи. За поредна година стотици от тях не успяват да получат правото да ползват асистент за независим живот.

Какво социално приобщаване, какъв ти шанс да намериш работа, като Вероника все още се бори с елементарните си битови несгоди.

Валерия Петрова:
- Не мога сама да се обслужвам, не мога да излизам сама, не мога да си водя детето на училище, не мога да си пазарувам.

Грижата за детето изглежда не е важно и Валерия отново не получава от общината асистент. Въпреки обещанията след доста проведени битки миналата година.

Валерия:
- Имахме доста така напористи искания за хората с увреждания, които имат деца - да им се отдели някак си повече точки.

Пълната зависимост от чужда помощ на Петър, също не важи.

Петър Дадански:
- Миналата година същия проблем си го имах, не ми стигнаха точките.

Но в отказа пише друго - поради изчерпан бюджета на програмата. Той е 6 милиона - обясняват от общината. И основната цел е да се подпомагат хората, които работят и учат. За останалите имало други социални програми.

Валерия:
- Значи за тях човек трябва да отиде в дом - по-евтино ли излиза или по-добре ли ше се грижат - аз не знам!

Петър Кичашки:
- Държавата понеже казва, че няма пари, ще ти отреже личния асистент и ще те прати в дом, където струваш два пъти повече - първо. И второ там няма да си жив човек.

Затова не приемат обяснението за липсата на средства. Още повече, че България вече е подписала хартата за правата на хората с увреждания.

Петър Кичашки:
- Ако нямаш асистент, ти не можеш да станеш от кревата.

Следователно, когато държавата, общината или отговорните органи отказват тази асистентска услуга, теб те лишават от базисни човешки права.

А и без права, те остават да тежакт като воденичен камък на обществото.

Валерия:
- Ами сега сме на подаяния, така да се каже - роднини, близки, ще ги изкарваме от работа, да не могат да отидат да ми заведат детето, да ми го вземат, мене да ме придружават.

От общината поясниха, че ще приемат молби за асистент през цялата година. И ще класират Валерия и Петър, ако някой някога освободи място.