Годишен отчет на вицепрезидента Попова за даването на българско гражданство

Малко над 18 000 чужди граждани са получили българско гражданство
след встъпването в длъжност на вицепрезидента Маргарита Попова от края на януари миналата година до днес.

Днес Попова обяви, че сравнително високият брой се дължи на приключилата през есента на миналата година усилена обработка на забавени от 10 години насам молби. Тя коментира и нашумелите през последните седмици случаи на откази за даване на български паспорт на богати бизнесмени.

Близо 80 на сто от получилите българско гражданство са етнически българи. За поредна година най-много са от Македония - над 8000 души. Следвани от Молдова с почти 6000, както и по няколко стотин от Украйна, Русия, Сърбия, Израел, Албания и Турция.

Вицепрезидентът Попова подчерта, че указите за гражданство са подписвани след задълбочени проверки на много институции по сериозни критерии. 1400 души не ги покрили и им е отказано гражданство - сред тях са и 11 заможни чужденци, направили щедри дарения за църкви край морето и в град Мелник.

Лиляна Станкова-Пройчева - председател на Комисията по българско
гражданство към Президентството: "Направените дарения са за от 50 000 лева до 100 000 евро!"

Въпреки че даренията са били приети с уважение, от Президентството
обясниха, че това е крайно недостатъчно, защото не става дума за
формалност.

Маргарита Попова - вицепрезидент: "Не може срещу някакви финансови суми - само и единствено без всякакво друго отношение към държавата като
структура, към нейните закони и правила за живот и съществуване да можеш
да се сдобиеш с гражданство на една държава и да си в същото време
гражданин и на ЕС".

Сред получилите българско гражданство заради особени заслуги са руска
състезателка по модерен петобой, израелски професор по медицина, двама
бразилски футболисти, две арменски гимнастички и един тенисист, и
италиански бизнесмен, който е разкрил хиляди работни места в Сливенско.