Срещи на президента в Париж

Президентът Росен Плевнелиев призова да се дава повече гласност на фактите защо България не е успяла да спаси евреите от Егейска Тракия и Вардарска Македония от Холокоста. Той каза това в Париж, където присъстваше на церемонии на ЮНЕСКО, посветени на Международния възпоменателен ден на Холокоста.

Българският държавен глава представи на организацията четири предложения за включване в списъка на Световното нематериално културно наследство. По време на посещението си в Париж Плевнелиев се срещна и с френския президент Франсо Оланд.

Париж беше европейският център на отбелязването на възпоменателния ден на Холокоста. Почетен гост на събитията в ЮНЕСКО беше президентът Росен Плевнелиев, който участва в конференция по темата и посети Мемориала на Холокоста в Париж.

На тези стени са изписани имената на 76 хиляди френски евреи, 11 хиляди от тях - деца. Те са били убити от нацистите по време на Холокоста, но тези стени възстановяват тяхната идентичност.

Според президента Европа не знае достатъчно за това, че преди 70 години България е спасила всичките си евреи, трябва да се обяснява и защо не е успяла да помогне на тези в Егейска Тракия и Вардарска Македония. "Не може България 70 години да не може да посочи много ясно фактите и документите, които стоят зад тях. Истината е категорична и тя показва, че България не е била в състояние и не е имала предпоставки да спаси живота и на евреите във Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Но от друга гледна точка България е постигнала нещо изключително, никой друг не го е направил - да спаси над 46800 живота", отбеляза президентът Плевнелиев.

Българският посланик във Франция Марин Райков, участвал активно в подготовката на
отбелязването на събитията смята, че особено непонятно е отричането на факта, че България спасява евреите си. "Да се отрича, че България е спасила своите сънародници от еврейски произход, за мен е изключително неморално. Въобще неморално е да се използва Холокоста за политикански цели. Вярно е, че изолирани личности, изолирани хора, изолирани правителства си позволяват понякога да лансират подобни тези, които другите отхвърлят. Такъв е и този случай с отрицание спасението на българските евреи", заяви нашият дипломат.

По време на срещата си с генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова президентът й предложи в списъка на Световното нематериално културно наследство да влязат още четири български богатства - двугласното пеене в Неделино, кукерският фестивал в Перник, изработването на Чипровски килими и песен от Сатовча. България обяви желанието си и за включването на старобългарското Асеманиево евангелие, което се намира в Музея на Ватикана, в регистъра "Паметта на света".

Росен Плевнелиев се срещна и с френския президент Франсоа Оланд, като след разговора им стана ясно, че се очаква в следващите няколко години френските инвестиции в България да се увеличат около четири пъти.