Хиляди се стекоха да видят Самарското знаме

Няколкостотин метрова опашка се изви в двора на Националния военно-исторически музей в София заради изнасянето на оригинала на Самарското знаме. Дошлите не само от цялата страна, но и от странство българи чакаха стоически по 2 часа, за да зърнат светинята на българското опълчение от Освобождението.

„Нека това знаме премине от край до край по цялата българска земя, нека изтрият с него скръбните си очи нашите майки, жени и дъщери." С това послание на стария войвода Цеко Петков Самарското знаме поема от румънския град Плоещ към поробена България. Светинята, под която умират
хиляди български опълченци и руски войни днес можеше да се види от желаещите.

- Виждал съм 4 или 6 копия на знамето, а това в момента е оригиналът!
- Един път на 5 години вече ще се изнася Самарското знаме, откакто е направена реставрацията.
- Аз съм го виждал знамето! Аз съм стар човек, но ми се щеше още един път да го видя преди да умра!

Безценния уникат можеше да се оглежда през специално изработена стъклена витрина със суперзащита срещу кражби. Това, че не можеше да се докосва, не отказа хилядите родолюбци:

- Трябва да се съхрани, да се пази, представяте ли си, ако тези хиляди хора го докоснат... Тая светиня, трябва да са пази!
- Почти всяка година поне веднъж идваме тук, но толкова хора никога не сме виждали.

Докато родителите чакаха с часове на опашката, за да видят извезаното в руския град Самара знаме, малчуганите опознаваха с жив интерес експонатите на артилерията и авиацията, с които България спечели няколко войни през ХХ век.