Отбелязваме 70 години от спасяването на българските евреи

В началото на 1943 година германският пълномощник Теодор Данекер подписва с Александър Белев от Комисарството по еврейските въпроси това Споразумение за изселването на 20 хиляди бълагрски евреи. Първоначално в документа е записано, че става въпрос за евреите от новопридобитите земи - Македония и Тракия, но в последствие тази част е задраскана и развързва ръцете на Белев за действие в цялата страна.

"Съди се, че го е задраскал Белев в последния момент, но поради какво е наложено това задраскване, до този момент не сме открили документ" - разяснява Ваня Гезенко.

От 4 март 11 343 души от "новите земи" са депортирани. За да се допълни обещаната бройка, на 9 март започват арести на евреи в големите български градове. Без никакви обяснения 8 хиляди души, включително деца, са откарани в полицейските участъци. Изкарват денонощие, изпълнено с ужас.

Според Гезенко те преживяват няколко часа на наезивестност, които са може би най-страшното нещо - да не знаеш какво ще се случи с теб, с близките ти.

Акция се пази в тайна, но все пак бързо се разчува и много българи намират начин да изразят съпричасност и съпротива. Някои дават храна, вода и дрехи на евреите, натоварени във вагоните от Беломорието за Лом. Много активна е ролята на българското духовенство, легендарни са
разказите за митрополит Кирил.

"Постъпката на митрополит Кирил, който също с оглед да подкрепи съгражданите си евреи, се появява в двора на училището и казва "В името на бога, аз съм с вас! Ако трябва ще легна пред релсите на влака, но този влак няма да тръген оттук" - преразказва случилото се Ваня Гезенко.

Възмутени от това, което виждат, Петър Михалев, Асен Сюичмезов, Владимир Куртев и Иван Момчелов от Кюстендил идват в София при своя съгражданин Димитър Пешев, заместник-председател на Народното събрание, да търсят съдействие.

"Той намира начин да се срещне с Филов и в резултат на още няколко натиска на общественици, тези хора са освободени на 10 март, с телефонна заповед" - разказва още Гезенко.

Спасителната акция на 10 март съвпада с еврейския празник Пурим. "Пур" означава жребий. Помощта на българите за щастливия жребий на евреите в нашата страна не се забрява и вече години наред се почита като Деня на спасението на българските евреи от лагерите на смъртта.