„Прозрачност без граници": 10 % от българите са склонни да сигнализират за корупция

Изпълнителният директор на Фондация „Прозрачност без граници" Диана Ковачева заяви в студиото сутрешния блок на БНТ, че само около 10% от българските граждани са склонни да подават сигнали за корупция, независимо дали човек е плащал подкуп или е бил свидетел на това явление. Изследването сочи, че едва 10 на сто от сънародниците ни смятат, че политиката на правителството е ефективна при справянето с корупцията.

Следва пълен текст на разговора:

Водещ Виктор Николаев: Няма никакви реални резултати от борбата с корупцията в България през последните три години. Почти половината българи смятат, че антикорупционните усилия в България са празна декларация, че правителството не прави нищо срещу корупцията. Гражданите у нас определят съдебната власт и политическите партии като най-податливи на нерегламентирани отношения. Характерно за нашата държава е, че сме сред малкото въобще страни по света, където съдебната власт се определя като най-корумпирана. В тази графа се нареждаме сред страни като Камбоджа, Монголия, Перу, Косово, Армения. Изследването „Световен корупционен барометър” на Международната неправителствена организация „Трансперънс Интернешънъл” беше представено от българския клон „Прозрачност без граници”. Диана Ковачева, изпълнителен директор на „Прозрачност без граници” е в студиото. Добро утро. Добре дошли.

Диана Ковачева: Добро утро.

Водещ: Кое най-отчетливо като извод правите в това изследване? Разбрах, че това не е традиционното Ви изследване за възприятие на това има ли корупция или не, ами е така да се каже личен опит от извора.

Диана Ковачева: Точно така. Става въпрос за едно традиционно изследване на „Трансперънс Интернешънъл”, в което за пета година поредна и България е включена в него сред 69 страни. В него българските граждани са питани за това кои са най-корумпираните институции в България, какъв е техния личен опит при даването на подкупи, къде най-често се плащат подкупи и на практика склонни ли са да подават сигнали за корупция.

Водещ: 82 процента са казали, че въобще няма смисъл, загуба на време, страх от изтичане на информация. Въобще не подават сигнали за корупция.

Диана Ковачева: За съжаление данните показват, че само 10 процента от българските граждани са склонни да подават сигнали за корупция. Доста нисък процент. Останалите като цяло смятат, че няма смисъл да се подават сигнали за корупция.

Водещ: Склонни са да плащат, така ли?

Диана Ковачева: Без значение дали са били свидетели на корупционни престъпления, те смятат, че няма никакъв смисъл да подават информация към компетентните органи, което на практика сериозно затруднява разследването.

Водещ: От кога не е правено такова изследване? За да съпоставим предишните резултати с новите и да видим тенденцията каква е, по-зле ли е положението или по-добре?

Диана Ковачева: Всяка година излиза изследването от 2003 година насам. На практика това, което се регистрира за България в периода, между октомври миналата година и февруари тази година са данните, съпоставката показва една устойчивост на данните, а именно, че българите за трета поредна година смятат, че съдебната система е институцията, която е най-силно засегната от корупция. Това е тревожен факт, защото в сравнение с останалите държави членки на ЕС, на практика българите посочват един много висок индекс за корупция в съдебната система. При най-висок и най-лош възможен резултат 5, те посочват индекс 4, 5. За сравнение ще дам глобалната ситуация, където съдебната система се възприема като по-малко корумпирана от политическите партии, например, има индекс от около 3, 5. Т. е., има една устойчивост на възприятието именно за тази институция. Тук трябва да се отбележи между другото, че тя е много близко следвана като възприятие от страна на гражданите, от политическите партии, публичната администрация, парламента и бизнеса.

Водещ: Първо съдебната система, после партии. Това ни отличава.

Диана Ковачева: Това е особеното за България.

Водещ: А в дъното ли сме отново на европейската класация?

Диана Ковачева: За съжаление що се отнася до, например до възприятието за корупция, да, а що се отнася до оценката за ефективност на усилията на правителството да се справи с корупцията и с корупционните престъпления също. Данните от изследването показват, че около 10 процента от българите смятат, че са ефективни усилията на правителството при справяне с корупцията за разлика от други държави, като румънците, например, 20 процента от тях смятат. Те са също сред песимистите. А в останалите държави членки на ЕС, особено скандинавските държави, процентът е над 50, на доверие към усилията на правителството.

Водещ: Далеч сме. Голяма е ножицата. Ще видим и графики, които ще коментираме като започнат да се появяват.

Диана Ковачева: Един от интересните факти е например, че ...

Водещ: Ето имаме полиция, съдебна система, земеделски служби. Тази класация какво казва?

Диана Ковачева: Това са на практика сферите, в които българските граждани най-често плащат подкупи. Тук искам да уточня, че става въпрос за дребната корупция, за ежедневните подкупи.

Водещ: В полицията най-често с КАТ се свързват.

Диана Ковачева: Най-често полицията, да. Вероятно става въпрос за ежедневните сблъсъци на гражданите, ежедневният досег с корупцията. Полиция, съдебна система на следващо място, изобщо институциите образование, здравеопазване, институциите, с които гражданите ежедневно се срещат и са склонни да плащат подкупи. Между другото едно от интересните различия между българските граждани и европейските е например, че докато голяма част от европейците са склонни да платят повече за стока, която произхожда или, пък, съответно се предлага от фирма, която има много силна антикорупционна политика и не е склонна да плаща подкупи, то българите не са склонни да предпочетат една такава фирма само заради това, че тя има склонност да бъде нетолерантна към корупцията, т. е., чувствителността е далечна.

Водещ: Друга графика. Да кажем и за нея резултата. Само, че за съжаление нашият монитор тук, контролен, е в такова състояние, че не виждаме половината от текста. Хайде да сменим графиката. Няма как да ги виждаме в студиото добре. Хем да не ги виждаме, хем да ги коментираме.

Диана Ковачева: Да. Това беше графиката за до каква степен гражданите биха подали сигнали за корупция. Това в момента е ефективността на усилията на правителството. Виждате данните, които посочват, че като цяло гражданите не са в голяма степен доволни от усилията, които се полагат. Доскоро имахме възможност да анализираме и да участваме в работна група, която анализираше ефективността от антикорупционната стратегия, тригодишната национална антикорупционна стратегия. Изводите бяха, че макар и голяма част от мерките да са изпълнени в рамките на последните три години, те са непоследователни, общи и по тази причина не се виждат конкретни резултати.

Водещ: Да кажем няколко думи за това, което предстои да правите по време на изборите. Разбрах, че ще имате наблюдатели на тайни места, които няма да оповестявате, на определени секции. Около 300 души ще пуснете в цялата страна, които са към „Прозрачност без граници”, така ли?

Диана Ковачева: Това, което планираме да направим в рамките на гражданската коалиция срещу купуването на гласове „Сам избирам” е да направим едно сериозно наблюдение, мониторинг, както на европейските, така и на общите избори. Имаме капацитет да наблюдаваме около 300 секции. Доброволци предимно наблюдават обучени от нас инструктирани представляващи.

Водещ: За какво ще гледат? Какво ще наблюдават точно?

Диана Ковачева: Те ще гледат най-вече за нарушения в рамките на изборния ден, свързани с купуването на гласове, манипулации, ще ни сигнализират в реално време.

Водещ: Ще имат ли право да стоят през цялото време при секционните комисии?

Диана Ковачева: Да, защото те са регистрирани в ЦИК като наблюдатели, официални.

Водещ: Твърдеше се на предишни избори, че голяма мода е да се купува цяла секционна избирателна комисия. Няма лични предпочитания, няма партия. Плаща се на всеки и всички си мълчат по повод протокола по един начин ...

Диана Ковачева: Такава информация дават и самите политически партии между другото, което е интересно. Ние затова и предлагахме като коалиция да бъдат приети и регионалните преброителни центрове, да бъде окрупнено и публично броенето на бюлетините. За съжаление не беше приета тази идея. Но така или иначе ние имаме готовност да наблюдаваме.

Водещ: Защо, според Вас, не се прие това? Имате ли еднозначен отговор?

Диана Ковачева: Основният аргумент беше, че толкова близко преди изборите не искат да поемат партиите риск от промени.

Водещ: Официалният отговор го знаем.

Диана Ковачева: Официалният отговор беше, че няма сигурност. Струва ми се, че купуването на гласове е поето на практика по данни от изследвания непрекъснато, които се правят, обхваща между 10 и 14 процента от българските граждани. При една доста ниска избирателна активност, на практика това дава възможност за манипулации, за повишаване ефективността от участието на партиите в изборите, ако може така ...

Водещ: Мислите ли, че партиите нарочно искаха да поощрят и да се възползват от възможността да правят манипулации на резултата, след като не се съгласиха с Вашите шумно обсъждани аргументи?

Диана Ковачева: Някои от нашите предложения бяха приети. За съжаление точно това, което можеше да прекъсне контрола върху начина, по който гласуват, особено в малките населени места, не беше прието. Смятаме, че безспорно беше свързано с това да се запазят съществуващите схеми. Схемите за купуване на гласове се разработват дълго, години преди това, работят доста добре, оказва се. Именно затова смятаме да наблюдаваме.

Водещ: Ще говорим след малко и с представител на МВР.

Диана Ковачева: Ролята на МВР, струва ми се, е много важна в този случай. Ние самите сме готови и в момента даже поемаме сигнали от граждани на безплатната телефонна линия, която работи в нашия офис. Обръщам се към гражданите. Могат да подават сигнали към нас.

Водещ: Кой телефон?

Диана Ковачева: 0 800 11 224 е телефонът. Той е безплатен. Имаме споразумение и с МВР, и с ДАНС, и с прокуратурата затова, че можем да изпращаме сигнали към тях.

Водещ: 0 800 11 224.

Диана Ковачева: Между другото стартира и нашата гражданска кампания с клипа срещу купуването на гласове. Посланието е, че продаваш само гласа си, а те купуват целия. Не се продавай. Това е посланието на гражданското общество само към себе си затова да не се продава гласа.

Водещ: И последен въпрос. Имате ли идея коя ще е сега новата или новите вратички, които ще бъдат използвани от групите желаещи да манипулират резултат, да купуват гласове? Има ли нещо, което отсега Ви е ясно, че ще бъде хит в лошия смисъл на думата?

Диана Ковачева: Безспорно имаме информации, които смятаме да използваме и на практика обучението на нашите наблюдатели и инструкциите са свързани именно с наблюдаване на такива чувствителни практики. Те до голяма степен са известни.

Водещ: Нова техника дали има, която ще се появи?

Диана Ковачева: Струва ми се, че чак толкова нови техники едва ли ще се появят. Става въпрос за отработени схеми, които работят добре, за съжаление, на този етап. Ролята, между другото, на гражданите и на гражданското общество е много важна. Затова мисля, че всеки може да се включи, да наблюдава и да подава сигнали за нередности, ангажимент на всеки със силна гражданска позиция.

Водещ: Би било добре, въпреки, че пак се сещам за извода Ви, как 82 процента въобще не са склонни да съобщават за корупционни практики. Как може да разчитаме, че ще съобщават за ...

Диана Ковачева: Да, защото смятат, че това е загуба на време и на практика е свързано и с недоверие към институциите. За съжаление, казвам. Нека институциите докажат, че са ефективни.

Водещ: Диана Ковачева, изпълнителен директор на „Прозрачност без граници”.

http://infocenter.bnt.bg/