Албания се захваща с "игрите на щастието"

Разпоредено е до края на годината всички казина и места за спортни залагания да си изнесат от населените места и да си потърсят места извън тях. Промяната се налагала заради рязко увеличения брой на казината в градовете, а е осъществена чрез промяна в една от точките на Закона за хазарта в страната, която се отнася тъкмо за местата на „игрите на щастието”.

Според тази поправка на закона, от началото на следващата година право да имат казина ще имат само хотелите с пет звезди, независимо дали са в центъра на градовете или извън тях, например, по крайбрежието.

Премиерът Еди Рама, който стои зад идеята за ограничаване на хазарта в страната, помоли журналистите и медиите в Албания да престанат напълно или поне да ограничат рекламите за спортните залагания. В противен случай, щяло да има наказания, но не за въпросните медии или отделни журналисти, а за самите казина и места за спортни залагания.

Албанският премиер очевидно търси някаква икономическа логика в своето решение, като посочва, че през миналата година албанците са похарчили над 130 милиона долара в казината, за участие в лотария и на спортни залагания. На практика на глава от населението се падат по 46 долара годишно, хвърлени в „игрите на щастието”. Тази сума не изглежда особено голяма, още повече, че както сочат някои медии в Тирана, е горе-долу сходна с това, което харчи средно годишно всеки жител на съседните на Албания държави. Може би и в България, не знам...

Дали решението на албанското правителство да извади хазарта от градовете и да го остави само в луксозните хотели си има и своята социална цена и дали тя е по-висока от тези около 130 милиона долара, хвърлени на ротативките и при спортните залагания?

Изглежда, че властите в Тирана си дават сметка за това, като сочат, че „излекуването на една социална рана”, каквато е хазартът, ще отвори друга. Според Рама, това ще означава, че: първо, над 10 000 човека, заети в хазарта, ще останат без работа и ще увеличат и без това значителния контингент безработни в държавата. Второ, ще секнат доходите на онези съвременни рентиери, които отдават под наем помещенията си в градовете, превърнати в казина и места за спортни залагания. Става дума най-вече за първите етажи на жилищните сгради, където някои от местата за залагания нямат официален статут и работят нелегално. Но носят доходи.

Според една статистика, само в осем от най-големите фирми, занимаващи се с „игри на щастието” в Албания, работят над 7 000 човека. Колко от тях ще загубят работата си от началото на следващата година не е ясно. Но че ще има социално сътресение, което ще увеличи още повече напрежението, на което е подложено лявоцентристкото правителство на Еди Рама, това е повече от ясно.

Албанският премиер вероятно си е направил добре сметката, защото: първо, лобито на хората, занимаващи се с хазарт във всички държави в света е силно и действа ефикасно, когато интересите му се нарушат. И второ, когато Албания има амбицията да се превърне в първокласна туристическа дестинация, когато туризмът по Адриатическото крайбрежие го превърна в нещо като нашия Слънчев бряг, или като бреговете на Испания, значи - бетон върху бетона, и когато местните туристически фирми се опитват да излязат от сферата на масовия и по-евтин туризъм и да го направят скъп и луксозен, решението за казината изглежда противоречиво. Много от туристите обичат забавленията, в това число и ротативки и спортните залагания.

Срещу най-популярния албански морски курорт Саранда се намира гръцкият остров Корфу. И тъкмо гърците са най-честите посетители на казината...

Не става ясно обаче дали освен в петзвездните хотели, където биха отсядали хора с пари, казината ще могат да работят в курортните комплекси. Макар че нюансът, който се прокрадва от всички съобщения за решението на правителството е, че изнасянето на хазарта извън населените места трябва да намали възможностите преди всичко на местните хора, на албанците да хвърлят пари на ротативки или по други подобни начини.

Лично на мен оттук нататък ще ми бъде интересно какви ще бъдат политическите последици за управляващите в Тирана. И без това премиерът Еди Рама е заложен от опозицията вече на дузпата, както се казва, опозицията му брои оставащите му дни начело на правителството. В опита да го компрометират даже изкараха, че нямал шофьорска книжка, което за един премиер било най-малкото срамно. Какво от това, стига да не сяда зад волана, на което няма право, нали?

Във всеки случай, уж Албания е много близо до нас, а вижте какви работи стават там...