Археолози откриха вградена в църква българска принцеса

Според легендата през 14 век храмът е бил достъпен само с лодки, местността тогава била мочурлива. Постройката носи почерка на търновската архитектура от времето на цар Иван Александър.

Панайот Караушев, свещеник в село Трудовец
,,Тук намерихме погребения. На едното погребение излезе пръстен с един трисвещник в средата с два кръста като в подноси, който е мъжки пръстен голям. Не е златен, но е със символа на Шишмановия род."

През последните пет години за храма се грижат местните хора. Един от тях е Панайот Караушев, който от 22 години е свещеник в селото. Именно той успява да убеди археолозите да започнат разкопките.

През годините храмът често е бил посещаван от иманяри. Част от постройката е разрушена с багер. Именно заради това хората тук са укрепили постройката с дървени подпори.

Според историците храмът се е използвал и като костница от местната българска аристокрация, резидираща в крепостта Боженишки Урвич - едно от последните български укрепления, използвани за защита и отпор на турците по времето на цар Иван-Шишман.

проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей
,,Засега е само едно сигурно, че е семеен мавзолей на Шишмановия род на онази негова клонка на рода, която е управлявала този край. За щастие знаем името и длъжността на един от тях Севас Огнян. Той е бил там в този край в 14 век при идването на турците и се е сражавал с тях."

При разкопките археолозите откриват и останките на две млади жени, които буквално били ,,вградени" в основите на църквата.

проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей
,,Досега песните и поемите писани от нашите писатели Пенчо Славейков и други засягат вграждане на сянка.Тук виждаме директно вграждане на тялото. Какво означава това, тепърва ще видим. В досегашните разкопки вече 140 години независима българска държава подобен случай нямаме.

Панайот Караушев, свещеник
,,Самият зид на църквата е бил разбутан и е вкарана девойката вътре от кръста към главата навътре под самите основи на храма. Тялото се е запазило от дъждове, било е на сухо, и остава една кърпа на главата, която е със златно везно."

Според историците вероятно двете жени са били със знатен произход, защото са били положени с богати дарове.

Светла Цанева, р-л на централната лаборатория по реставрация на Националния исторически музей
,,Успяхме да свалим от черепа на единия скелет текстилен остатък, който е със сребро и позлата. Процесът, докато се отмият всички почвени наслоения е много бавен процес. Може би ще се види някаква шарка."

Останките на младите жени се пазят в Националния исторически музей, където тепърва ще се изясняват мистериозните обстоятелства около погребението.

Светла Цанева, р-л на централната лаборатория по реставрация на Националния исторически музей
,,По зъбите на това момиче може да се съди, че в момент от нейния живот е претърпяла или тежка болест, или е имало период, в който е гладувала, или е била подложена на стрес, тъй като има едни хоризонтални ивици по зъбите, които говорят точно за такъв момент."

През есента разкопките ще продължат. Археолозите се надяват тогава да разкрият още подробности около самоличността на двете жени.