Бъдещето на Селскостопанската академия – въпроси без отговори

За по-бързо приемане на закона, който трябва да даде административна и финансова независимост на Селскостопанската академия се обявиха участниците в дискусия в Пловдив, посветена на бъдещето на селскостопанската наука в България. Учени и специалисти, както и директори на институти поискаха повече яснота за преструктурирането на Академията.

Към състава на Селскостопанска академия са 26-те научни института в България. През месец май в тях бяха направени съкращения, които изкараха учените на протест. В същото време специалистите напускат по собствено желание заради ниските заплати, които не са вдигани от 2008  година.

Идеята за преструктуриране на Академията, която предвижда да има 3 или 4 научни центъра, също създава напрежение, защото никой не е наясно как точно и кога ще се случи това.

"Тези центрове ще имат ли ръководства, къде ще бъдат базирани, как ще функционират, дали ще останат институтите със сегашните си ръководства или ще бъдат слети, дали някои ще бъдат слети, а други ще бъдат закрити" пита проф. д-р Христо Бозуков - Институт по тютюна и тютюневите изделия.

От Селскостопанската академия все още не се ангажират с категорични отговори.

"Апетитите от различни страни Селскостопанската академия да бъде прехвърлена към съществуващите структури в университети. Натискът си го има. Това, което е първоначалната визия за изграждане на 3 центъра, които да обединят научните усилия на нашите учени, това е глобалната визия", коментира проф. Христо Даскалов - заместник-председател на ССА.

Основното, за което настояват научните работници, е Академията да има автономен бюджет.

"Всички средства, които ги заработва се привеждат към националния бюджет и оттам за всеки лев се иска разрешение от Министерството на земеделието", обяснява проф. д-р Христо Бозуков.

Очакванията са през есента предложението за автономия най-накрая да бъде прието от Народното събрание.