Българският принос в ликвидацията на ядрени мощности

Българският принос в ликвидацията на ядрени мощности ще съкрати този процес на четирите малки блокове в АЕЦ-Козлодуй поне с 5 години. Това съобщиха от държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци”, което от 2003 година подготвя демонтажа на спрените съоръжения. За да бъдат разглобени 440-мегаватовите реактори ВВЕР, ще са необходими над 1 милиард евро. Какво се случва в момента в затворените блокове на българската атомна централа, вижте в репортажа на нашия кореспондент.

В тези огромни халета не е паднала бомба, а от няколко години върви планово унищожаване на мощностите, произвеждали близо една трета от електричеството у нас. 600 работници къртят бетонни основи, режат и разглобяват уникално оборудване от машинните зали и реакторната зона.

„Справяме се някак си, хората се научиха и ето бетонът как е нарязан и подреден за изнасяне навън“, каза Пламен Петков, гл. инженер на ДП „РАО“.

Нашата камера видя и началото на демонтажа на първия ядрен реактор в Козлодуй.

„Вадим касетите и след това отново ще затворим калпака, за да извършим други дейности около контейнера. Целта ни е да намалим радиационния товар на персонала, затова ще се извадят касетите“, каза още Петков.

4 800 тона съоръжения и скраб са продадени за 5 милиона лева през миналата година, още 7 200 тона метал са планирани за 2015-та.

„Всичко, което ще излиза от контролираната зона и което ще бъде обявено за скрап, няма да бъде продавано като оборудване, ще бъде раздробено и сложено в еднотонните опаковки и сканирано на тази машина. След това, ако е чисто, ще бъде освобождавано за последваща преработка“, каза Дилян Петров, директор на ДП „РАО”.

За разлика от Германия, България няма да ликвидира ядрените мощности до зелена поляна, а ще запази част от сградите и така процесът ще приключи до 2030-та година.