Бивш затворник заплаши, че ще скочи пред колата на президента

Той е излежал присъдата си за кражба и вече месец е на свобода. Няма къде да живее, да спи, няма кой да се грижи за него. Цветан спи в градинката пред Народния театър, събира бутилки и ги връща, за да си докара някакви пари.

Цветан Димитров - Дояждам пицата на бежанците, за да оцелявам. Държавата се грижи за тях, дава им храна, дава им пари. Бежанците се събират на „Лъвов мост”. Ядат, пият и аз при тях. Когато хвърлят някоя коричка, аз я взимам и я преценявам. Ако е достатъчно чиста, я ям.

Цветан отговаря на много обяви за работа, но когато става въпрос за свидетелство за съдимост и трудова книжка, нещата удрят на камък. „След като работодателите разберат, че съм бил в затвора, нещата приключват. Казват ми, че ще се обадят и толкова”, разказва още Цветан.

Скоро пък бил пребит в парка от полицаи. „На пейката съм заспал и по едно време усещам шутове. Някакви мъже ме пребиха и ме изгониха. Не разбрах защо”, продължи разказът си през сълзи мъжът.

Цветан Димитров - Ако не намеря работа, ще скоча пред колата на президента, но няма да извърша престъпление. Нищо не ми дава сила, нищо не ми остана, никой не ме иска.

Цветан иска да започне “нов живот”. Не иска помощи, а работа. И опитва да я намери. На свобода е вече месец. Бежанец в собствената си държава. Въпреки раните, болката и унижението, се надява на шанс за реинтеграция. Но държавата не дава такъв - още по темата в дискусията на "Денят започва".