Благодарение на лозята си Свищов възкръсва като феникс преди два века

Изложбата „Нека да е берекет“!

Днешната изложба е посветена на Деня на лозаря - Трифон Зарезан. 14 февруари е ден на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното. За първи път този празник започва да се чества официално у нас през 1962 г. в деня на Св. Мъченик Трифон. С постановление на министерския съвет 14 февруари е обявен за професионален празник на лозаря, а от 1968 г църковният празник на Св. Трифон се отбелязва на 1 февруари.

През Възраждането лозарството заема челно място в селското стопанство на Свищов и околията. Разработени били около 40 хиляди декара лозя. Извършва се търговия с вина, които са продавани в Румъния, Бесарабия. От крайдунавските градове, както от Габрово и Трявна са идвали търговци да купуват свищовско вино.

Остава жив споменът за ролята на лозята помогнали за свищовското възкресение! Благодарение на своите лозя Свищов се възстановява след опожаряването на града през 1810 г. Населението на Свищов било принудено да се изсели в Румъния. Зимата на 1810 г. река Дунав замръзва и по леда свищовлии се завръщат в града, от който е останала само пепел. По онова време изглеждало, че изгарянето на града е краят на Свищов! Но вместо да проливат сълзи, те се залавят за работа с прочутата си свищовска предприемчивост. Точно към Рождество Христово времето се затопля, снегът се стопява и става възможно, гроздето да се обере от необраните лозя. С парите от продажбата постепенно възстановяват града.

Като птицата Феникс Свищов буквално възкръсва от пепелта! В навечерието на Освобождението лозята заемат площ от 28 хиляда декара.