БНТ на 60! Спомени и знакови събития

Любопитен факт от историята на БНТ е това, че телевизията първоначално се ражда като главна редакция на Българското радио, помещавала се там, имала няколко камери и персонал - от 22-ма души. Днес картината е доста по-различна, а сградата през 2019-та в една от емблемите на София. "Внимание, излъчваме в ефир" - с тези думи е дадено началото. Датата е 7 ноември 1959 г., мястото - площад "9 септември", откъдето директно се предава манифестацията.

За спомените от чернобелите до цветните ленти на тези, които остават зад кадър - оператори и режисьори - разказва Милена Кирова.

Честита родна телевизия! Началото е тържествено и чакано. Преди него само киното предлагало тичащи образи по екрана.Така радиоточката вече имала конкуренция.

Любимир Цветков - оператор: За мен телевизията е много работа, много емоции и радости.

Димитър Шарков - режисьор: Има една мисъл на големият руски режисьор Ефрос, който казва: ,,театър - любов моя". Може и да я перифразирам и да кажа - ,,телевизия - любов моя".

В началото телевизорът бил само един в квартала - у най-заможния. Пълнел му къщата всеки ден. А децата - под масата. Нямало място. Всички искали да гледат.

Не можем да ви покажем всичко. Няма да ни стигнат часове. Ще ви разкрием една малка тайна - засега помещенията не достигат, а и някои не са за показване.

Кълбото се завъртяло, за да покаже колко е близо далечното.

А думите на говорителите се приемали - без съмнения, за чиста монета.

Редакции, редакции, нека не пречим на редакторите да си гледат работата и да подготвят хубава, интересна програма.

Програмата се увеличавала, а БНТ се сдобила с нов дом - на "Сан Стефано" 29. И до днес - все си е тук. Черно-белият образ придобил цвят. Имена - легенди отдали живота си на нея. Годините се сменяли, политическите системи също. Но тя устояла.

Кадърът - от деня, в който се слага край на епохата Живков - е дело на операторът Любомир Цветков. Екип от 4 души и двамата директори - на радиото и телевизията - отиват с черна волга в Бояна. Но не допуснали директорите. А на вратата стояли двама генерали.

Любомир Цветков - оператор: На нас започнаха да ни правят инструктажи, че трябва всяка минута, която е за пленума да заснемем, което до този момент не е било.

Реч на Живков, почивка, нападки, обвинения срещу него и моментът на смяната - това улавя Любо със своя обектив.

Любомир Цветков - оператор: Бях на близкия план на Тодор Живков и той вече се срина зад микрофона с един поглед, който дори нямаше и очакване.

Любо казва, че не е част от историята, само я заснема. История създава и режисьорът Димитър Шарков - но в културата.

Димитър Шарков - режисьор: Културата в БНТ е знак, който го няма никъде в никоя друга телевизия.

Няма да забравя новогодишните програми на БНТ, които са особен жанр, които се отличават с висок вкус, в които участваха плеяда от български актьори, музиканти.

Тя е на 60 и не крие годините си. Не е стара или демоде. Не е скучна. Тя има опит и самочувствие. Понякога се правят, че я няма. Не винаги й признават заслугите или успехите. Но след толкова години, я гледат. Защото ѝ вярват. Тя е БНТ!

Избори, атентати, преврати, смяна на властта, поводи за гордост... и лица, превърнали се в емблематични за родния ефир. Огромният архив на БНТ пази всичко важно, маркирало тези 6 десетилетия.

И понеже телевизията е магия, с помощта на тази магия ще се върнем още веднъж назад в годините. Част от най-емблематичните събития обобщава Татяна Йорданова.

Ако стените можеха да говорят, може би нямаше да млъкнат, защото за тези 60 години всяка новина, която е стигала до вас, е минавала през този коридор.

Стените още мълчат. Архивът ни обаче говори. Той пази кадрите от най-значимите и най-интересните събития.

Точно днес, точно преди 60 години по паветата на София има манифестация и тя е първото събитие, което БНТ показва. Но не всичко започва и свършва на паветата. Обективът на Българската телевизия дори излиза от познатия свят - право в Космоса - с Юри Гагарин, а после и с българската ни следа там - Георги Иванов.

Българийо, тържествувай своята космическа слава!

БНТ погледна и в очите на страха, за да намери истината в премълчаното. Показа кога природата е по-силна от човека. И кога човекът е застрашен от друг човек.

Телевизията проследи големите промени по света, след които дойдоха и големите промени у нас. Камерите бяха включени, когато започна началото на края на един режим. Че ще има край се видя първо от изток - с перестройката на Горбачов. А после от Запад - с падането на Берлинската стена. И по света, и у нас промяната вече беше в ход. И от власт падна тогавашният първи - Тодор Живков.

45- годишният режим пада, хората се вдигат. Следват протести в центъра на София - за първи път столицата е покрита от вълна на недоволство.

Архивът помни и клетвата на първия избран от народа президент. И обсадата на парламента.

Години по-късно още клетви, много и различни цветове, още вълнения. После влизане в НАТО, и вдигане на европейския флаг.

Камерите гледаха към съдбите, стоящи на ръба. И видяха същите тези съдби да прескачат пропастта.

Видяха новата заплаха. Светът се раздели в мирно време и тревогите станаха други. Атентати, напрежение, сирени, бежанска вълна. Несигурност и страх.

Атентати, напрежение, сирени, бежанска вълна. Несигурност и страх.

И покрай всички възходи и падения точно по БНТ чухме и видяхме, че "Господ е българин". Не само във футбола. Надскачахме и себе си, и света и го карахме да чуе нашия химн.

Всички възходи и падения, всяко търсене и намиране, всеки трус и всяко ново начало е запаметено тук. Не само от архива, а и от хората в коридорите, в апаратната, зад камерата или пред нея. И дори стените знаят, че вече 60 години зад всяка новина има някой, който не просто я е разказал. Преживял я е заедно с вас.