Борисов и Заев почетоха Гоце Делчев в Скопие

Със символичния жест на практика започна прилагането на подписания вчера двустранен Договор за добросъседство и приятелство между Република България и Република Македония. Според един от членове трябва да се извършват чествания на „общи исторически събития и източници”.

Храмът „Свети Спас” добива през XIX век днешния си вид. През 1825 г. е довършен иконостасът, дело на майсторите Петър Филипов и Макрий Негриев, а през 1867 г. са изписани част от престолните икони. Сред стилизираната растителност на иконостаса, майсторите издълбават свои автопортрети и под тях има надпис. В 1854 година Дичо Зограф изписва много от иконите в църквата.

В каменен саркофаг в двора на „Свети Спас” се намират тленните останки на българския революционер Гоце Делчев (1872-1903), подарени от българската комунистическа власт на Югославия през 1946 г. Всъщност на саркофага не пише нищо друго, освен името на човека, чиито тленни останки се намират там, и годините, през които е живял.

Пътят на Гоце Делчев и в отвъдното е пълен с поврати – какъвто е бил и животът му на този свят.

Георги Николов Делчев или Гоце Делчев е роден на 23 януари 1872 г. в семейството на Никола и Султана Делчеви в град Кукуш.

На 4 май 1903 г. на път за връх Али ботуш, за да участва в конгреса на Серския революционен окръг, Гоце Делчев и малката му чета са обградени от аскера край село Баница, Серско.

Интересното е, че потерята се води от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев от Военното училище в София. В завързалото се ожесточено сражение Гоце загива със смъртта на героите.

През Междусъюзническата война 1913 г. с. Баница и гр. Кукуш са опожарени от гръцките войски. През Първата световна война 1915-1918 г. костите на Гоце Делчев са пренесени в България от неговия съмишленик, войводата Михаил Чаков и се съхраняват в дома му. След това се пренесени тържествено в канцеларията на „Илинденската организация“, където се съхраняват в урна до 1946 г..

През Втората световна война, когато българската армия отново завзема Вардарска и Егейска Македония, на 3 май 1943 г., върху общ гроб в покрайнините на село Баница, видни общественици, заедно със сестрите на Гоце - Ружа, Велика и Елена и техните потомци, поставят мраморна плоча с надпис: "В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово-войвода. Стефан духов от с. Търлис-четник; Стоян Захариев от с. Баница-революционер; Димитър Палянков от с. Броди-революционер. Заветът им бе - Свобода или смърт!”.

След 9 септември 1944 г. управляващата България БКП извършва под диктата на Коминтерна един срамен акт на преклонение пред великодържавните мераци на Белград. Покрай унизителната т. нар. Културна автономия на пиринска Македония, София предава костите на един от най-големите български герои на Македония на Скопие. Тленните останки на Гоце Делчев са препогребани в каменен саркофаг в църквата "Свети Спас" в Скопие, където се намират и днес.