Да напуснеш дома, за да оцелееш

След терористичните нападения във Франция голяма част от бежанците в България се страхуват от радикални настроeния към тях. Какъв е профилът на бежанеца, който бяга от войната и какво може да те принуди да оставиш дома и семейството си?

Това е Емили Исса. Преди три години напуска родния си град Хомс, за да избяга от войната в Сирия и търси убежище в България. Сега преподава английски език. Решава да не продължи с останалите имигранти към Западна Европа не само, защото майка й е българка, а и защото в България намира това, което войната в Сирия й отнема.

Емили: “Българите приличат много на нашия народ. Вие имате много топло сърце и приемате хора изпаднали в беда”.

Въпреки войната, голяма част от близките на Емили остават в Сирия. Имам много роднини, които не искат да напуснат Сирия, защото чувстват дълг към родината. И макар да ги е страх от смъртта те казват, че няма да оставят страната си. Гледат на нещата като трагикомедия. Казват “Ние сме на ред“. Чакат на опашката да дойде техния ред да си отидат".

И макар обществото да е сложило на Емили етикетът "бежанец", който често я кара да се чувства различни, тя не иска да дели хората. За нея всеки, независимо от националността си, има право да живее и остро осъжда терористичните актове във Франция.

Ислямистите от две години обградиха един от градове близко до Дамаск. Не позволяват никой да влезе и никой да излезе. Преди две седмици руснаците удариха града. Има повече от 200 жертви на тази атака. Въпреки това тези невинни хора излезнаха на улицата, за да изразят своята съпричастност към жертвите във Франция.

Емили е християнка, но не обича да говори за вярата си, защото смята, че това е нещо лично, което политиката е превърнала в оръжие, за да разделя хората. Това, за което се моли, е: „Мечтая един ден всичко това да свърши и да се върна в Хомс. Надявам се да успея да намеря гроба на баща си и да му кажа, че тази фамилия, която навреди на Сирия и сирийския народ вече я няма“.

Най-големият ужас на Емили и нейните близки е, че войната превръща в руини една страна с богата история над 6 хил. години. Никой не знае колко обаче ще са нужни, за да се възстанови нормалния живот, когато всичко свърши един ден.