Дърветата, които пазят историята

Стартира шестото издание на конкурса "Дърво с корен". Всяка година той събира най-интересните истории на любими български дървета. Победителят представя страната ни в международния конкурс "Европейско дърво на годината". През 2013 година тази класация оглави Старият сливенски бряст, събирайки почти 80 хиляди гласа.

Всяка година хора от цялата страна изпращат любопитни разкази за дървета, които мълчаливо пазят историята векове назад.

Александра Георгиева:

"Конкурсът е за всяко дърво, което ние обичаме. Може да е фиданка, засадена от нас, може да е дърво, на което сме се люлели като деца или нещо друго. Въпросът е то да е скъпо за нас, ние да го обичаме и да покажем нашата обич към него", заяви СИНХРОН: Александра Георгиева - координатор на конкурса "Дърво с корен".

В София едно от най-любопитните места с такива дървета е парка „Славейкови дъбове“. Днешната градина някога е била собственост на поета Петко Славейков.

"Тези дъбове, които са на над 100 години са растели още тогава по това време тук. И известно е с това, че синът му Пенчо Славеков тук се е събирал със свои приятели от кръга „Мисъл“. Тук е написал много от известните си поеми", поясни Александра Георгиева.

Казват, че вековните дъбове са слушали и сладките беседи на Пенчо Славейков и неговата любима Мара Белчева. Дървото е често използван символ в поезията на баща и син Славейкови. В "Извора на белоногата" се разказва за едно от дърветата близо до Герганината чешма край тогавашното село Бисерча. Поемата "Неразделни" пък е написана за хиляда годишния чинар в село Белащица.