Десетки хора помогнаха на многодетно семейство в нужда

Вижте историята на семейство Маринови, което живее в мазе с около 500 лева на месец, но днес повече от всякога вярва в доброто.

Те живеят под земята, под наем - в мазе - Галя, Марин и седемте им деца. Не са отчаяни. Обичат народните танци. А по рафтовете на шкафовете има грамоти - децата са отличници. На въпроса как се гледа такова голямо семейство с 500 лева отговарят - "най-вече с много любов".

Марин разделя живота си на "преди" и "сега". Преди диагнозата - онкологично заболяване, и операцията живеели нормално.

- Работих в строителството покриви и изкарвах хубави пари, - казва днес Марин. - Плащахме си разходите, наемите и абсолютно нормално си живеехме.

Времето "след'' - се свързва с недоимъка. Днес семейството живее с месечните детски надбавки - за 7 деца те са около 200 лева. Галя чисти тук и там за още 200 и като добавят помощта, която получава Марин събират около 500 лева. Преди две години подали документи за общинско жилище. Били одобрени, но от общината до ден днешен им отговарят така - в момента няма свободни жилища.

- Когато има ще ни уведомят писмено и ще ни настанят, но няма. Това е отговорът - "няма", - казва Марин.

Те не искат много. Не търсят милостиня или подаяния, а подкрепа.

- Най-вече - хранителни продукти, - казва Галя. - За дрехи не сме видели зор, защото нали те си ги изнасят от един от друг. Най-голямата ни нужда е жилището- тук вече е много тясно.

Може и да не ви се вярва, но нуждаещите се от подкрепа също оказват подкрепа - от години семейство Маринови са доброволци към църква, където раздават обяд на бездомни хора. И пожелават на всички само да са здрави.

Марин работел на частно, както той се изразява, затова няма осигуровки. "Не си на договор, но вземаш по-хубави пари" - това били условията на работодателя му. От църквата му покрили осигуровките преди операцията, подкрепили го и за лъчетерапиите. За много други, обаче, остава единствената възможност да се оправят сами.

Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев хората не трябва да се съгласяват да се вливат в сивата икономика, а да търсят правата си.

Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България: Важно е за хората и да разберат, че те имат възможност и чрез персоналния си идентификационен код да следят на какви суми биват осигурявани от работодателя и да изискват осигуряване върху пълния размер на възнаграждението си. И в България знаете, ситуацията се променя. Както има безработица от порядъка на 8-9 процента, така и няма хора за работата, която има да се върши. Тоест ако човек упорито си търси работа може и да я намери днес.

Но какво сочат данните на асоциацията: Над десет на сто биха се съгласили да работят без трудов договор. Три пъти повече са склонни да работят на договор за една сума плюс устни уговорки за допълнително заплащане. 2, 5 на сто са готови да работят за заплата под минималната за страната.

Биха работили в сивата иконимика:

11,3 % - без договор

31 % - с договор + устни договорки

Според работодателите сивата икономика намалява от 2010 до 2014г. И че за тези четири години сивата икономика се е свила с 10 процента.

Сивата икономика според работодателите в %:

2010г. - 42, 2 %
...

2014г. - 32,3 %

Най-много хора са работели, без да ги осигуряват във Видин, Търговище, Разград и Монтана, Шумен и Плевен.

На другия полюс - най-изрядни са във Велико Търново, Благоевград, Русе, Сливен и Кюстендил.