Над 100 семейства може да останат без дом след фалит на завод в Русе

Според доклада на синдика захарната фабрика е изпаднала в несъстоятелност заради наложените ограничения на европейския и световен пазар. Производството се е оскъпило, а за нарушения на квотите за внос на сурова захар от захарна тръстика Държавен фонд „Земеделие" санкционира предприятието с 8,5 милиона лева. И кредиторите назначиха синдик. Междувременно се натрупват задължения към Агенцията по приходите, от неплатени местни данъци към Община Русе и други фирми.

Георги Чолаков, синдик: Предстои евентуално процедура по оздравяване на предприятието. Към момента проучванията, които съм извършил по отношение на производствените активи на предприятието и по отношение на имуществото говорят, че такова оздравяване не може да стане.

Според информацията на синдика Георги Чолаков в момента в Европа са останали само няколко предприятие за производство на захар и то е субсидирано от държавата.

А именно в Русе през 1913 година заработва най-големият захарен завод у нас, построен от австрийски предприемачи. Тогава те изграждат и жилища за работниците си. Сега тези къщи трябва да бъдат разпродадени наред с останалото от някогашната захарна фабрика, за да бъдат покрити поне част от задълженията. В момента в тях под наем живеят над 250 души.

Стефка Андреева: Това е потомствен завод, тук случайни хора в квартала няма. По 30-40 години живущи хора и работещи. И много средства сме вложили в тези жилища. От 85 година заводът не даваше вече материали за тези жилища. С кредити са сменяни врати, дограми, вътрешна поддръжка

Георги Чолаков, синдик: Оценител ще изготви пазарна стойност на имотите. И съответно тези от тях, които са били служители, които имат наемни отношения в момента, ще имат възможност да закупят без да се предлагат на търг имотите. Надявам се този социален въпрос да бъде решен в тяхна полза.

В момента в завода в Русе са назначени 3 души, чиято дейност е свързана с поддържането на жилищата. Хората, които са работили тук, освен че се притесненията да не останат на улицата, съжаляват и за предприятието, което им е давало прехрана.

Ивелина Иванова: Руини. Нищо няма. Това, което е се е градило преди години... пустош... змиярник…

Какво ще се случи с жилищата и къде ще отидат хората, ще стане ясно към края на годината, когато приключат процедурите около обявяването в несъстоятелност на предприятието.