Дипломати преподават урок по... хигиена

Вече трета година по инициатива на посланика на Холандия в Скопие дипломати от основните посолства в Македония се събират, слагат тишъртки със съответни атрактивни надписи на тях „С нас ли си?”, и тръгват да събират боклука на места, където се събират или минават доста хора. Тази година инициаторът, посланикът на Холандия в Скопие, господин Уилям Уолтър Пломп бе избрал място на брега на река Вардар, само на метри от бароковите стериопорни сгради на македонското правителство.

Денят 26 април не бе избран случайно - тогава в Холандия се празнува Денят на краля. Значи, как да го отбележим, ако не с хуманитарна възпитателна акция за хората от една държава, която се бие в гърдите, че иска да стане член на европейското семейство, да приеме европейските ценности, но в същото време нехае за публичния си хигиенен образ

Заедно с господин Пломп бяха посланиците на Великобритания Чарлс Гарет и на Съединените щати Джес Бейли, придружени, разбира се, и от солидни екипи от посолствата им, както и представители на някои неформални екологични организации в Скопие. С неизменните черни найлонови торби в ръцете, участниците в акцията събраха сметта, разхвърляна по брега на реката.

Познавам това място на брега покрай водата, разхождал съм се там, то е част от една дълга крайбрежна екологична пътека за пешеходци и велосипеди, която особено сутрин е пълна с хора. Удобна е, защото е равна, на завет е, защитена от каменната ограда на брега, а от водата на Вардар идва свежест и прохлада...

...Когато в най-горещите летни дни в Скопие от топлина не се дишаше, в търсене на по-хладно място, със съпругата ми сме идвали наблизо. Има бетонови стъпала към водата, които служат и като мярка за това колко е високо нивото ѝ. Сядахме на най-долното стъпало, където беше най-хладно и така правехме летните жеги по-приемливи. Който не е бил в Скопие лятно време, не знае каква е горещина. Градът е като затворен в котловина, няма проветрение, на юг котловината е затворена от хълма Водно, на север е Скопска Црна гора с хубавите манастири в нея. Въздухът не мръдва, да го режеш с нож. Е, намирахме му колая край реката, а като нас бяха стотици жители на Скопие...

Та тъкмо там, съвсем наблизо, дипломатите събираха сметта от брега. Видях репортажите за проявата, пък и сайтовете качиха достатъчно много снимки. Боклук, боклук, колко да е боклук - битови отпадъци, които, първо, не е бивало да бъдат изхвърляни, второ, е трябвало да бъдат почистени, и трето, минувачите просто не са им обръщали внимание. Въпрос на манталитет, ще каже някой. Да де, точно така, затова и холандският дипломат обърна внимание, че организира акцията за почистване - при това за трета поредна година!, защото иска да промени манталитета на местните хора.

„Главното послание, което изпращаме днес е, че в Македония има нужда от промяна на манталитета. На много места има много смет, за която всички трябва да сме отговорни. В края на краищата, най-важно е властите да предприемат повече стъпки и да поставят повече контейнери за събиране на сметта. Компаниите и фирмите пък могат да направят повече за това да не се произвежда смет, докато хората могат да дадат своя принос като просто не хвърлят боклук навсякъде”, бе напълно откровен холандският дипломат.

Когато чужди дипломати ти дават такъв урок, се чувствам крайно неудобно, от своя страна каза вицепремиерът Буяр Османи, взел участие в екологичната акция.

И как няма да се чувства неудобно, когато властта, част от която е той, при това на достатъчно висок пост, очевидно не си е свършила работата. Както изпълнявайки конкретните си организационни практически мерки по почистването, така и по възпитаването на екологично съзнание сред македонците, които ползват крайречния бряг за „рекреация”, /ах, как я обичат тази дума в Македония, някак си им звучи по загадъчно и високообразователно и интелигентно, моля ви се!/. Тя си означава „възстановяване”, ама „рекреация”, как звучи само...

Хубаво, каквото посланиците и техните екипи събраха, събраха. Каквото можаха да покажат на местните, показаха. Каквито общоевропейски ценности демонстрираха, им демонстрираха. Ама се питам дали изобщо ги разбраха, онези мои приятели и познати от Скопие и цяла Македония, които са толкова накиснати в балканските твърдоглави традиции и примитивни разбирания, че от хуманитарната екологична акция с черните пластмасови чували в ръце няма да излезе нищо. Щели да променят манталитета... Кой бе, тези ли ще ни учат на чистота, щели да ни променят манталитета. Що не се видят какви са...

Та затова написах и този текст - не толкова за хубавата проява на дипломатите, а за реакцията на хората, за които тя е предназначена. За това написах тези редове.

Впрочем, тези реакции да ви приличат на нещо близко, ама много близко?