Договорът със Скопие или тайните фондове...

Така е, министърът на външните работи на Гърция Никос Кодзиас, който заедно със своя македонски колега Никола Димитров постави подписа си под Договора между двете държави от Преспа, подаде оставка от поста си. За голямо изумление, премиерът Алексис Ципрас, който винаги е демонстрирал, че държи на своя шеф на дипломацията, веднага я прие. Нещо повече, самият той пое и външното министерство, поне докато си избере нов кандидат за поста, или до парламентарните избори в страната, които се очертават за пролетта.

И понеже Кодзиаснаистина бе свързван с Договора с Македония от Преспа, и понеже самият той даваше да се разбере, че това е върхът на неговата дипломатическа кариера, на който много държи, първите реакции бяха, че тъкмо Договорът е бил причината за оставката му. Действайки първосигнално, македонската опозиция в лицето на партията ВМРО-ДПМНЕ удари камбаната- ето, човекът, подписал в Преспа, си отива, ама не защото е свършил „голямата работа”, ами защото нещо не е наред с документа. Пък на всичко отгоре, и понеже новината за оставката на Кодзиасдойде тъкмо когато в парламента се води остър дебат за това дали да се даде ход на процедурата за промените в македонската Конституция, произтичащи от Договора, съмненията май имаха някакво смътно основание...

Разбира се, всичко си дойде на мястото, когато на основата на многобройни публикации в гръцките медии, които македонските сайтове и вестници охотно препечатваха, стана ясно, че причината за оставката на Кодзиасе бил негов остър спор с вицепремиера и министър на отбраната Панос Каменос, лидер на дяснопопулистката партия „Независими гърци”. Каменос никога не е криел недоволството си от факта, че името „Македония” все пак фигурира в Договора, макар и с добавките Република Северна... Той просто е от гърците, които искат това название- Македония, само за себе си. Но дали от коалиционни съображения, дали от уважение към премиера Ципрас, който държи на думата си пред Зоран Заев, дали от някакви други причини, бе дал знак, че е готов да преглътне названието на северната съседка и да подкрепи заедно със своите депутати Договора със Скопие, когато дойде време за негова ратификация. Но пък и той си прави тънката сметка, че краят на правителството на СИРИЗА, в което е коалиционен партньор, приближава, че Ципрас може и да не спечели следващите избори, че те идват с пълна сила и могат да ги пометат, и така нататък. Политиката е отговорна, но и мръсна работа...Та, казват, и затова Ципрас не се е поколебал нито за миг да приеме оставката на Кодзиас, защото си направил бърза калкулация кое ще му донесе по-малко предизборни негативи- да я приеме, и да запази отношенията си с Каменос, или да остави Кодзиас, скарвайки се с Каменос...Казвам ви, мръсна работа.

И колкото повече медиите се разприказваха медиите в Гърция, изнасяйки на показ подробности от заседанието на правителството и от кавгата между Никос и Панос, толкова повече картината придобиваше повече нюанси. И ставаше по-интересна, разбира се. И както често, да не кажа- винаги, се случва, се намесили и парите. Когато спорът между двамата министри се разгорещил до такава степен, че преминал границите на добрия тон и колегиалността, Каменос обвинил Кодзиас, че разполага с тайните фондове на ръководеното от него министерство в размер на 45 милиона евро, които „разпределя” по собствено усмотрение. Нещо повече, Каменос обвинил Киозияс, че се налагало да научава от трети страни за наличието и размера на тези фондове, вместо Кодзиасда ги декларира. А че подобни пари съществуват и че министрите могат дискретно да разполагат с тях доказва и отговорът на Кодзиас, че той има на разположение във Външно министерство само 11 милиона, половината от които отиват за Гръцката православна църква. „ И не ги давам на себе си, това са пари на министерство”, отговорил Кодзиас. Ако се вярва на информациите от гръцките медии, чашата преляла, когато Каменос намекнал, че Кодзиаси неговото министерство получават милиони от Сорос за да „прокарат”, или по-точно, „пробутат” Преспанския договор с Македония. Тогава Кодзиасзаявил, че подава оставката си, а премиерът Ципрас, който през цялото време на спора заедно с другите министри мълчал, веднага я приел. И си направил политическата калкулация, за която стана дума по-горе...

Така е в навечерието на избори. А те идват както в Гърция, така, даже по-скоро, и в Македония. Там, край Вардар, нещата се очертават така, че премиерът Зоран Заев май няма друг полезен политически ход, освен да свика бързи предсрочни парламентарни избори. Пък там, каквото сабя покаже. Ако има „дупе”, да мобилизира електората си, да събере заедно с партиите на албанците това проклето мнозинство от две трети в парламента, и да прокара Договора с Гърция. Че току виж, докато се бори за собствената си политическа победа, онези в Атина се изпокарали и го изпреварили в желанието си да отидат пред урните.

А това вече никак не е добре.