Договорът за добросъседство стъпва на декларацията от 1999 година

В декларацията от 1999 година се урежда на първо място така наречения "езиков спор", който в продължение на 7 години блокира подписването на десетки междудържавни споразумения. Още тогава в декларацията е записано, че тя ще се подпише на официалните езици на двете държави според конституциите им- знак, че Македония е приела формулировката, че признаваме македонския език, но само на територията на Македония, не и на територията на България.

Иван Костов, премиер на България от 1997 - 2001г.: "Разрешаването на т.нар. "езиков спор" е един принос, който РБ и РМ правят в сегашния изключително напрегнат момент, когато се търси мирно решение на кризата в Косово. Двете страни дават един ясен положителен сигнал на добронамереност, на способност да се намират пътищата към разбирателство."

Важен момент в декларацията от 1999 година е, че Македония се отказва от претенциите си за наличие на македонско малцинство в България. Този текст от декларацията е вписан по повод чл. 49-ти от македонската конституция, според който властите в Скопие трябва да се грижат за правата на македонските малцинства извън пределите на републиката. По време на визитата на Георгиевски в София се подписва и спогодба, според която България предоставя на Република Македония 150 танка и 142 артилерийски установки на стойност 3 и половина милиона долара.

Любчо Георгиевски, премиер на Македония от 1998-2002г.: Македонските граждани са сведоци на една армия оставила РМ без нито един танк, без нито едно артилерийско оръжие. Днес един съсед, който е считан за голям неприятел, прави един чин на максимално.

Идеята за общо македонско-българско честване на празници и личности не е нова. Още през 2006 г. тогавашният македонски премиер Владо Бучковски предлага съвместно честване на Илинден. Същата година Бранко Цървенковски в качеството си на президент се поклони пред паметника на Яне Сандански в Мелник.