Изследване: Доверието в кабинета в края на европредседателството ни е стабилно

През юни, в края на шестмесечното председателство на Съвета на ЕС, одобрението в работата на българското правителство е стабилно и бележи лек ръст в сравнение с началото, когато България пое европредседателството.

44% одобряват работата на кабинета, спрямо 43 на 100 през февруари.

Устойчивият ръст на икономиката в последната година, отразяващ се и в ръст на заплатите, както и практически нулевата безработици в цели сектори на икономиката очевидно се мултиплицират и като доверие към управляващите, коментират социолозите.

Работата на премиера Бойко Борисов се одобрява от 37 на 100 сега, а за сравнение в началото на европредседателството 35 на 100 са заявили одобрение.

И при заместниците на премиера се наблюдава лек ръст в одобрението. Работата на вицепремиера Екатерина Захариева е одобрявана от 23 на 100 в края на юни (през февруари одобрението е било 22 на 100), като това е и оценка като цяло за външнополитическата активност на кабинета по време на председателството ни, отбелязват от "Барометър България".

Според тях активната позиция на вицепремиера Валери Симеонов по различни теми, която често предизвиква противоречиви първоначални реакции, в крайна сметка има положителен резултат върху рейтинга му - работата му се одобрява от 15 на 100 (през февруари - 13 процента).

Вицепремиерът Красимир Каракачанов също отбелязва повишение в одобрението с последователната си политика и усилията си за модернизиране на армията - в края на юни той получава одобрението на 35 процента (през февруари одобрението за него е било 34 на 100).

Вицепремиерът Томислав Дончев също повишава рейтинга си - 29 на 100 (през февруари 27 на 100).

62,5 на 100 от анкетираните оценяват като положително за страната ни българското европредседателство. На противоположното мнение са 22,5 на 100. 11,1% не могат да преценят, а 3,9 на 100 не отговарят на въпроса.

В анкетата си социолозите са задали на респондентите и въпрос за коя политическа сила биха гласували на евроизборите следващата година.

Според данните за ГЕРБ биха гласували 35,2 на 100, за БСП - 28,6 процента, за Обединени патриоти - 16,9 на 100, ДПС - 14,9%. 1,8 на 100 биха гласували за други политически формации, а 2,6 на 100 заявяват, че няма да гласуват. Така заявените нагласи сочат, че в ЕП четири формации биха излъчили представители. Ако заявените нагласи се запазят, то разпределението на мандатите би било 6-7 евродепутатски места за ГЕРБ, за БСП - 5-6 места, за Обединени патриоти - 3, а за ДПС - 2-3, посочват социолозите.