Ексклузивно за БНТ: Изпълнителният директор на Financial Times

Съвременният и високотехнологичен свят поставя медиите пред изключително предизвикателство. Достъпът до всевъзможна информация е напълно свободен. Журналистите имат нелеката задача да отличат истинските от фалшивите новини, а медиите да бъдат конкурентоспособни и да развиват достъпа до съдържанието си успоредно с технологичните иновации.

Мисля, че отговорността към читателите ни е по-голяма отвсякога. Новините в световен мащаб са една много коварна среда. Фалшивите новини и липсата на доверие в медиите по целия свят се превърнаха в тенденция. Financial Times e на пазара от 132 години, отговорността пред нас в този контекст е още по-голяма, защото от нас се очаква да бъдем достоверни, независими, обективни, да използваме авторитетни източници на информация. За нас въпросът с доверието е един от основните в политиката на изданието. Нашите зрители очакват от нас много, предвид ежедневния брой публикации и съдържание, което произвеждаме това е една нелека задача.

Според проучване, направено от уебсайта Campaign Asia, уебсайтът на Financial Тimes е посещаван от близо милион души всеки ден. Продължава да има и традиционалисти, които предпочитат хартиеният носител. Не е ли огромна отговорността посланията Ви да достигат до толкова много хора?

Работя за Financial Times вече 32 години и все още вярвам във вестника. Спомням си, че когато започнах работа там като журналист технологиите все още не бяха взели превес. Беше само вестникът и все още вярвам в него! Убеден съм, че той е основна и ключова част от нас като медия и това няма да се промени. Факт е, обаче, че сме свидетели на наистина забележителен технологичен подем, с който се стараем да се съобразим. 3/4 от съдържанието ни е дигитално, защото огромна част от нашите читатели предпочитат да се информират чрез мобилния си телефон или лаптоп. Това е един много ефективен и динамичен начин за доставяне на информация. При вестника всичко е малко по-бавно, необходимо е оперативно време за печат, дистрибуцията му също може да ни забави. Това са неща, с които уебсайтът няма проблем. Чрез него можем да достигнем до всяка точка на света на практика, до всеки един човек на планетата, при това съвсем лесно и без особени усилия. Това е движещата сила на израстването. Ето например тази година ние достигнахме до един милион потребители, които плащат за съдържанието ни, което е рекорд в нашата над 100-годишна история. Разбираме това като доказателство, че журналистиката може да бъде конкурентноспособна и може да бъде един добър бизнес.

Крие ли това рискове? Дигитализацията на съдържание и достъпът до информация на всички до всичко създава ли предпоставки за фалшиви новини?

Времето, в което работим е изпълнено с много капани. От една страна може да се появи натиск било той от правителства или пък големи бизнес организации. Това се наблюдава като явление в много държави, натиск върху свободата на словото, свободата на изразяване дори. Фалшивите новини се превърнаха в истински проблем. Фалшивите новини са навсякъде около нас. Пример за това мога да дам и с изборите за президент в САЩ през 2016г., когато фалшивите новини, свързани с предизборната кампания имаше навсякъде. За издание като нас, което достига до толкова хора, отговорността да ги различим от истинските е огромна. Това само по себе си изисква създаването на устойчив бизнес план, в който да се заложат средства за произвеждането на качествено съдържание. По мое мнение фалшивите новини са изключителна заплаха в съвременния свят.

Има ли решение? Някои правителства предлагат разпространяването на фалшиви новини да се тълкува като престъпление?

Вярвам, че трябва да има някаква регулация. Проблемът на това е, че това не е просто проблем, а глобален такъв! Това не казус на един регион или държава. Въпросът е, че това е изключително бързо развиваща се среда. Високите технологии, все по-голямото влияние на социалните мрежи, това са неща, с които всяко едно правителство трябва да има предвид. Спомняте си навярно огромния скандал с Cambridge Analitica, проблемите с Facebook. Станахме свидетели на много опити за злоупотреба с лични данни и информация. Това е действителен проблем, който е трудно да бъде законово регулиран. Facebook например се опитва да се справи с това. Наеха служители, които да проверяват факти и информация преди тя да бъде публикувана. Много хора се занимават с това да гарантират истинността на дадено съдържание, но това е изключително трудна задача. Всеки път, когато смяташ, че си проверил всичко, се поява нова информация в Интернет, която отново те връща в началото. Може би е нужно да вникнем по-дълбоко в проблема, да разберем начина, по който се разпространяват фалшивите новини, както и кои организации или хора стоят зад тях.

Наскоро беше направено проучване за това дали българите умеят да отличават фалшивите новини. Оказа се, че една четвърт от тях не може да направи разлика.

Именно, това е проблем в глобален мащаб.Фалшивите новини всъщност могат да изглеждат много достоверно.Тук вече не става въпрос само за текст, възможно е създаването и на фалшиви изображения или дори видеа. Преди време имаше експеримент. Президентът Обама говореше, но всъщност таква реч не се е състояла никога. Думите му бяха фалшиви. Беше направено много достоверно, а разликата беше едва доловима. Това несъмнено подкопава доверието в медиите, защото се оказва, че не можеш да вярвам дори на това, което виждаш с очите си. Вярвам, че това вменява дори още повече отговорност на качествените медии, които се ползват с доверие. Те трябва да си осигурят достоверни източници на информация, такива, на които техните слушатели или зрители да могат да се доверят напълно! Устойчивостта на една медия, изградена с времето гарантира това доверие между журналисти и публика.