Езикът на омразата руши все повече границите на толерантността, показва изследването. Основните жертви на езика на омразата са в няколко групи. 93 на сто от интервюираните посочват, че към ромите са насочени най-много обиди и заплахи. Сред потърпевшите са още- хомосексуалистите и бежанците.
Жертви на езика на омразата:
- ромите - според 93 % от хората
- бежанците - според 73 % от хората
- хомосексуалните мъже - според 70 % от хората
- хората от Близкия Изток - според 70 % от хората
- турците - според 66 % от хората
В социалните мрежи все по-често има призиви дори за саморазправа с мигрантите. Така през миналата година във Фейсбук са регистрирани 39 групи против бежанците и 22 в тяхна подкрепа.
Омразата спрямо подкрепата за бежанците във Фейсбук:
- 39 групи против бежанците
- 15 727 души против бежанците
- 22 групи в подкрепа на бежанците
- 12 525 души в подкрепа на бежанците
Николета Даскалова - медиен анализатор, Фондация "Медийна демокрация": Съдържанието в интернет не е обект на специална регулация. Това от една страна гарантира свобода на изразяване, което е добре. От друга страна отваря широко врати за езиковия ексцес дори в неговите най- крайни форми.
Най-често да бъдат груби, да сеят омраза си позволяват и то публично гражданите в социалните мрежи. Следват футболните агитки, политиците, журналистите и експертите. Да осъществява превенция - такава е ролята на БНТ.
Кой използва езика на омразата:
- гражданите в социалните мрежи - 90 %
- футболните агитки - 80 %
- политици - 40%
- журналисти - 20 %
- експерти - 10 %
- полицаи - 10 %
Орлин Спасов - изпълнителен директор на Фондация "Медийна демокрация": Един от приятните изводи, до които стигнахме в хода на наблюдението беше ролята на обществените медии- на БНТ и на БНР. Установихме със задоволство, че ако има определен ролеви модел в българското публично пространство за това какво трябва да се прави като превенция на този тип реч и като журналистическо поведение тогава когато гости в студиото, например, използват такъв език, то този ролеви модел се представя именно от обществените медии.
Експертите се питат дали изходът е в това- да няма слово на омразата.
Георги Лозанов - медиен експерт, СУ "Св. Климент Охридски": Проблемът със словото на омразата- не е бялата цензура, а проблемът с това- да знаем, че това е слово на омразата, да го означаваме като слово на омразата, да знаем, че това е лошо, да реагираме на това на говорителите му.
Организаторите смятат, че е необходимо и обучение по медийна грамотност, за да може дори децата да разпознават езика на омразата и да се предпазват от него.
Чуй новините
Подкаст
