"Кибер устойчива България 2020"

България провежда единна национална политика за кибер сигурност, координирана с ЕС и НАТО. Тя се изразява в защита на критичната комуникационно- информационна инфраструктура и възможността на гражданите, бизнеса, държавните и обществените институции да обменят и обработват свободно и надеждно електронна информация, пише в проекта. С хоризонт до 2020 година, генералната цел на Националната стратегия е постигането на кибер устойчивост на цялото общество и държава.

Тя се изразява в ефективна реакция дори на предварително неизвестни заплахи на дигиталната екосистема, ограничаване на вредните последствия, максимално запазване и функциониране на жизнено важни функции и услуги на държавата.

Стратегията предвижда създаване на Съвет за кибер устойчивост (СКУ). Той ще се председателства от Министъра на вътрешните работи и Министъра на отбраната и включва представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), Министерство на правосъдието, Министерство на финансите, Министерство на икономиката, Министерство на енергетиката, ДАНС, ДКСИ, ДАР и други ведомства, представители на бизнес, академични и неправителствени организации, определени с акта за формиране.

Дигиталните инфраструктури се превръщат от поддържаща среда в основен и критичен фактор за управлението и нормалното функциониране на всички ресурси и системи с национално значение, пише в документа.

В България близо 60 на сто от домакинствата и над 90 на сто от предприятията имат достъп до Интернет, като 50 на сто от предприятията използват автоматизиран обмен на данни с външни ИКТ системи.

Почти цялата комуникация на публичната администрация с бизнеса е само електронна, нарастват и услугите към гражданите, които се извършват предимно по Интернет. България е в групата на топ 20 в света по скоростен интернет, и между първите по степен на въвеждане на високо скоростен, което предоставя нови възможности за отдалечени и облачни услуги, но и нови възможности за мащабно и злонамерено използване.

Кибер атаките са директна заплаха за сигурността на гражданите и функциониране на държавата, икономиката и на обществото. Те могат да бъдат извършени от разстояние, с прости и ефективни механизми, минимални икономически ресурси и да причинят значителни поражения с нанасяне на материални и дори човешки загуби. Кибер атаките нямат национални, културни или юридически граници.

Тези рискове и заплахи са трудни за дефиниране поради сложността за определяне на източника на въздействие, целите и мотивите, сложността и интензивността на съвременните комуникационни и информационни процеси. Сред най-сериозните деструктивни въздействия са тези от хибриден характер - комбинация от кибер атака и физическа атака, кибер атака целяща критичен кинетичен процес, дигитална атака по време на природно бедствие или неизправност в критични системи. Еднакво засегнати могат да бъдат публичният и частният сектор, както и цялото общество в България.

Източници на организирани кибер атаки може да са държавни, военни и терористични организации, индустриален шпионаж, кибер престъпници. Мотивацията варира от икономически ползи - до любопитство или хулиганство, демонстриране на надмощие и други. Значителна част от тези атаки са престъпления с цел финансови облаги.
Кибер атаки се извършват и с цел тормоз, измама, разпространение на детска порнография, нарушаване на права на интелектуална собственост. По природа те са "асиметрични" - с малки усилия и инвестиции могат да бъдат нанесени огромни поражения, при това не винаги предсказуеми.

Кибер пространството е привлекателно за престъпниците поради отдалечения достъп, както и липсата на ефективно правораздаване за този вид престъпления. Улесняващи фактори са анонимността, недостатъчните международни регулации, неинформираността и небрежността на собствениците на информационни системи и на крайните потребители.

Новите технологии и тенденции за развитие дават нови възможности за развитие на индустрия и услуги, но също водят и до нови, все още недостатъчно предвидими заплахи и предизвикателства. С поглед към 2020 г, основните области са свързани с развитието на Уеб 3.0 технологиите, 4G/5G комуникациите, на облачните услуги, все по-богатите мултимедийни форми за комуникация в социалните мрежи, интернет на "нещата", роботизираните системи с изкуствен интелект и ефекта от навлизането на електронните пари.

С мобилната високоскоростна свързаност гражданите и устройствата са практически непрекъснато в мрежата - от автомобила и самолета до умния хладилник и прахосмукачка, умните дрехи, както и кибер заместители на човешки органи. До 2020 година в света се очакват над 60 милиарда интернет-свързани устройства, като за голяма част от тях няма установени изисквания за сигурността им.

Това налага адекватно и своевременно развитие и придобиване на способностите за кибер отбрана, като неразделна част от способностите за защита на системата за управление на националната сигурност, свързани с отбраната и гарантирането на териториалната цялост на България. България макар и малка, и приемана за сравнително неатрактивна като самостоятелна цел, поради пълната си интеграция и свързаност в редица партньорски мрежи на ЕС, НАТО, финансови и търговски мрежи, различни дигитални бизнес вериги - има реална възможност да бъде набелязана като вход или елемент от кибер атаки към партньорски мрежи.

Министерството на отбраната ще има водеща роля за осъществяване на кибер отбраната на страната. За ефективното й реализиране е необходимо да се поддържат и развиват съществуващите и да се изграждат нови високотехнологични способности за дигитална отбрана, съвместими с тези на НАТО и ЕС, се посочва в документа