Граждани, власт и Русия

Запознахме се в Москва преди четири години, ден след президентските избори, минали под знака на безпрецедентни за Русия граждански протести за честни избори.

Николай Писменний, граждански активист
"Да започнем с подаръците...Знаете ли кой е най-хубавият подарък - книгата..."

34-годишният Николай, инжинер по образование и с малък бизнес в интернет, беше съавтор на книгата "Разгневени наблюдатели". Самият той - наблюдател доброволец на изборите. Беше се поставил пред избор - или да емигрира или да се опита да промени нещо в страната си. Днес той още е в Русия - и тя, и той - променени.

Николай Писменний, граждански активист
Проектът "Граждански контрол" беше изцяло насочен към самоорганизация на населението и затова с трясък се провали. Това беше голяма школа - да разбереш, че самоорганизация в Русия няма и е безполезно да се разчита на нея...През 2011-2012 г. на вълната на изборните протести ни се струваше, че ето силите на доброто вече са се събудили, ние сме отговорни и сега можем да направим нещата да бъдат както трябва..имаше няколко митинга, след това се преброихме и разбрахме, че тези, на които е необходима нормална страна, която живее по законите, с предсказуемо бъдеще, без жестоки новини от сутринта, без непонятни войни - сме около 30 000 души... А какво са за цялата страна 30 000 души..

Продължава сам, със своя личен протест. Натрупал е опит. Вече е участвал като наблюдател в 6 различни изборни кампании. Член е на избирателна комисия в психо-неврологичен диспансер. Там при последното гласуване 96 процента дали вота си за представителите на властта.

Николай Писменний, граждански активист
Имаше много показателен случай. По решение на съда една жена беше призната за недееспособна и затова не можеше да гласува. В резултат тя изпадаше в истерии. За да я успокоят, й дадоха измислена бюлетина - разпечатана на ксерокс, но въпреки това тя отива в кабинката, попълва я, пуска я в урната и смята, че е изпълнила гражданския си дълг. Тази бюлетина после не се отчита при преброяването. Историята, разбира се, не е за тази жена, а за Русия, защото ако се замислиш в Русия изборите стават горе долу по същия принцип. Хората веднъж на всеки четири години се събират, пускат бюлетина в урната и смятат, че по този начин уж малко са управлявали държавата...

Оптимизмът му е понамалял. Задава си въпроси, не винаги получава отговори.Къде изчезна онази гражданска енергия? В страха и конформизма ли, в наследената в обществената памет от съветско време "приучена безпомощност ли?

Николай Писменний, граждански активист
Освен силите на разума има и много други сили, които активно работят в Русия. Например силата на пропагандата, която за две седмици успя да превърне от украинците фашисти и врагове на Русия. Всички наблюдавахме това. Разбира се и историята с Крим, когато рейтингите стигнаха до 86 процента. Склонен съм да вярвам, че това с рейтинга е истина, защото - отиваш на работа, влизаш в офиса и едва ли не стените светят от щастие, че Крим е наш. А на въпроса "Какво ще правите с това от тук нататък?" никой не може да отговори.

Задавате ли си въпроса - ако не Путин, то кой?

Николай Писменний, граждански активист
Разбира се съм си го задавал. за съжаление от самата постановка на въпроса се подразбира, че отново на руския човек е нужен цар, на когото да му се даде бич и само да не бие толкова силно, колкото предишния и да не те кара толкова много да работиш.Изобщо за какво ни е някой нов Путин? Защо да не можем да си изберем нормален парламент, от нормални хора и да се накара този парламент да работи. Защо всичко трябва да опира до царя? У нас например, ако вместо Путин, на власт дойде Навални, хората отново ще си отдъхнат и ще кажат - е, хайде ,Льоша, сега създай нормална страна. И отново ще бъде същото.

В личния му опит го е разочаровало безразличието. Не мисли, че протестът като такъв може да бъде самоцел към промяна, а го вижда като следствие от промяна у хората.

Николай Писменний, граждански активист
Дали гражданите ще могат да поемат отговорност, ще поискат ли? - засега това не го виждаме. Виждаме, че искат да се гордеят с велика страна, искат някой вместо тях да решава. Дори и в кошмарен сън не могат да си представят да се кандидатират дори на някакви районни избори, където участват хора с всякакви професии и веднъж седмично в общината решават проблемите на района. За повечето хора това са неща от друга реалност.

И нашият герой като всички други руснаци е затиснат от икономическа криза в страна, оплетена в зависимостта на енергийните суровини. Николай още не смята да напуска родината си, планира следващите си доброволчески мисии по изборите.

Как си представя своето идеално общество?

Николай Писменний, граждански активист
Повече вярвам в това, че ситуацията в Русия, а и в други страни, ще се променя не заради някакви наши митинги или работа в избирателни комисии. Да, може да се каже, разбира се, че това го правим за себе си. А ситуацията в страната ще се промени от прогреса, новите технологии, ново разпределение на енергийните ресурси, нови промишлени революции...Нищо никога не е идеално. Иска ми се хората да се отнасят към своята страна, към своя град точно така, както сега се отнасят към своя апартамент. тоест да смятат, че "да, това също е мое" и в него трябва да участват.