Хиляди недоволни от съкращаването на влакове

От 12 януари БДЖ спира нерентабилните пътнически влакове заради намалената държавна субсидия с 40 млн. лева. Досега железниците разчитаха на държавна помощ от 180 милиона. Още в края на миналата година министърът на транспорта Ивайло Московски анонсира, че поне 50 губещи влака ще бъдат извадени от редовното разписание на железницата. Според синдиката на Локомотивно депо - Пловдив бройката ще бъде увеличена с още 90.

Специално за Пловдив град съкращаването на влакове ще засегне пътуващите в посока гара Зимница, но в Карлово, например. потърпевшите ще са много повече, защото там спират част от влаковете към Пирдоп, Златица, София и Сливен.

На много места в страната жп транспортът е не само най-използван, но и единствен възможен.

В Югозападна България с влакове се придвижват предимно учениците и студентите, защото си купуват месечни карти и пътуват с отстъпка. Тези, които са от Перник могат да стигнат до Благоевград единствено с влак или автомобил, защото автобус няма. Карина Минкова е студентка в Югозападния университет и изминава разстоянието с влак по 2 пъти на ден.

От 12 януари в русенския регион спират да се движат 18 влака, сред които и Русе-Гюргево, който потегля в 2 часа и 5 минути през нощта. Сенка Димитрова е сред хората, които често са пътували с този влак.

"Ще се отрази много зле, защото с какво ще пътуват хората, които нямат транспорт. За Гюргево е добре да го има този влак", убедена е тя.

По думите на транспортния министър Ивайло Московски от преди Нова година има идея БДЖ да направи собствена автобусна компания, която да превозва пътниците по закритите линии.

Намаленият брой влакове ще засегне и единствената теснолинейка у нас, която тръгва от гара Септември и стига до Добринище. В малките населени места в Родопите и Пирин се страхуват, че ще останат напълно изолирани. На този етап се предвижда редуцирането на два влака и затварянето на две гари.

В момента теснолинейката се движи три пъти в денонощието, което е недостатъчно. Ако маршрутите се редуцират, каквито намерения има, хората ще трябва да се придвижват по друг начин.

"Много хора са свикнали с теснолинейката. По-удобна е, макар и малко по-бавна от автобусите", казва Теодосий Банков.

Пътниците се притесняват, че теснолинейката може да бъде и спряна.

Предстоящите съкращения в БДЖ неминуемо застрашават и последната теснолинейка в България.

"Ние сме тръгнали да разрушаваме много неща. Едно от тях е железницата. Цял свят, особено развита част на Европа, стимулира се развитието на железницата там", възмущава се Иван Василев.

Теснолинейката свързва територии и хора почти сто години, тя е бижу на инженерната мисъл, на нея е най-високата гара на Балканите, атракция е както самата линия, гледана от различни позиции, така и природата по маршрута й – изброяват пътниците още от незаменимите достойнства на последната теснолинейка на България. И се надяват тя да се запази поне сегашното й разписание.

От синдиката на железничарите коментираха, че шокът за всички пътници ще бъде в понеделник, когато отидат на гарата и видят, че чаканият от тях влак не се движи. Утре те имат среща с ръководството на БДЖ. Железничарите са готови и на протестни действия, ако бъде нарушен колективният трудов договор. Целта на планираните съкращения на пътнически влакове е оптимизиране разходите на дружеството. На този етап те са 565 млн. лева. За да се намалят още е планирана продажба на активи. Относно съкращаването на работници от холдинг БДЖ обявиха, че това ще са хора в пенсионна възраст и такива с временни договори.