И София се намесва в спора за името

На 15 февруари, значи само след седмица, София ще стане място на среща между външните министри на Македония и на Гърция Никола Димитров и Никос Козияс. Щял да пристигне и посредникът на ООН за преговорите, американският дипломат Матю Нимиц, без чието посредничество не може. Както твърдят македонските медии, Никола Димитров бил заявил, че пътуването му за българската столица е сигурно. Козияс пък така или иначе щял да дойде защото щяло да има неформална среща на министрите на външните работи на страните- членки на Европейския съюз. И тъй като ние сме в режим на Председателство на Съвета на Европейския съюз, ще домакинстваме на този форум на дипломатите от Съюза.

Всъщност, голямо пътуване ще трябва да направи само Матю Нимиц. Той ще трябва да се вдигне от Ню Йорк за да събере Димитров и Козияс. Те пък двамата, колко имат - единият Атина, хей я къде е, да не говорим за Скопие, някакви си 220 километра. Преди години, когато кореспондентствах в Скопие, бях измерил с километража на колата разстоянието от дома ми в квартал „Иван Вазов” в София до квартирата в македонската столица - точно 219 километра. Та, и Никола, майка Радка, баща Димитър, ще трябва да отскочи за да се види с Козияс под строгия поглед на Нимиц. Така трябва - такъв е мандатът на Съвета за сигурност на ООН за преговорния процес - участват представители само на двете държави - Гърция и Македония, под патронажа на излъчения от световната организация посредник.

Има все пак някаква символика във факта, че двамата министри ще се срещнат на български терен. Първо, защото с новата среща на 15-ти февруари, по обща неоспорима оценка, започва активният период на преговори между Атина и Скопие след като двете страни вече обявиха какво очакват от тях. И след като Никос Козияс призова Скопие да оповести публично своята позиция за това как вижда бъдещето име на Македония. Щом като ние вече казахме какво искаме - съчетано име ерга омнес /значи, за цялостна употреба/ и конституционни промени за да се елиминира македонският иредентизъм, посочи Козияс, хайде и вие в Скопие да кажете какво очаквате.

Дали този призив бе причината, или край Вардар вече решиха, че е настъпило времето да си кажат становището по предложенията на Нимиц, но на заседание на правителството премиерът Зоран Заев даде да се разбере, че в Македония са готови на географско определение на съчетаното име, но без да се нарушава и засяга идентичността. Даже заедно с това изявление на Заев бе съобщено, че той вече е изпълнил едно от обещанията си пред Алексис Ципрас в Давос, че ще смени имената на два инфраструктурни проекта, които носят името „Александър Македонски”.

Така магистралата, която свързва северната с южната граница на Македония, преминавайки през Скопие, вече се нарича „Приятелство”. Но това вече се знаеше, докато смяната на названието на Скопския аеродром будеше редица неизвестни - щял да бъде Киро Глигоров, на името на покойния първи президент на суверенна Македония, щял да се казва Благой Попов, кмет на Скопие по време на катастрофалното земетресение от юли 1963 година, щял... Няма вече „щял”- летището се казва простичко - Международна аерогара Скопие.

Така че по някакъв „териториален” начин София се намесва в спора. Е, не пряко, а само предлагайки „добри услуги” на преговарящите страни. От една страна, това е очевидно свързано с българското Председателство, от друга, подхожда на съседите да си правят такива услуги и да споделят гостоприемството. Ако нашите дипломати и политици засега - правилно или не, се въздържат да взимат отношение по хода на преговорния процес, или по някои съпътстващи го събития като големия митинг в Атина на 4 февруари, може пък тъкмо сега е моментът да се даде някакъв знак как ние като държава-членка на НАТО и на ЕС, която има своите исторически специфични интереси към Македония, гледа на циркулиращите в медийното пространство и в изявленията на политиците мнения за бъдещото име на Македония. Много е вероятно, не, сигурно е, че от Скопие и от Атина ще дойдат доста журналистически екипи, които ще търсят новина след срещата на Козияс и Димитров, ще преследват Нимиц да им каже какво става вътре около масата, как се развива диалогът, нервни ли са двамата събеседници, повишават ли си тон, и така нататък...

Мисълта ми е, че би могло да се намери дипломатичен и деликатен начин да се посочи и българската позиция, синтезирана в едно-две изречения. Да не останат в Скопие или в Атина с впечатлението, че на нас ни е напълно безразлично какво ще бъде бъдещото име на Република Македония, която ние - това никога не бива да се забравя, първи признахме тъкмо с това име. Няма да бъде вярно подобно впечатление, никак няма да бъде. Пък и ще има достатъчно сензитивна аудитория от журналисти, чийто любопитство може да бъде задоволено.

Щото пък аз лично така виждам ползата от Председателството - да дадеш възможност за контакти на държавите от ЕС да решат нещо помежду си, пък било то и едно гостоприемство, но и да съхраниш интереса на собствената си държава.

На България.