Сагата Брекзит: Проф. Иън Бег в специално интервю за БНТ

Каква ще е печелившата стратегия на Борис Джонсън и на консерваторите, за да си осигурят мнозинство в следващата Камара на общините?

проф. Иън Бег: Ние вече знаем каква ще е стратегията на Борис Джонсън и на консерваторите. Тя може да се събере в три думи: Да приключваме с Брекзит! Тази фраза се повтаря през последните 4-5 седмици. Донякъде прилича на онова, което се случи на референдума, когато фразата "Да си върнем контрола" отново от три думи беше в центъра на кампанията тогава.

Но избирателите вече знаят какво следва. Какво ще е различното този път, в сегашната ситуация?

проф. Иън Бег: Няма да е различно, защото "Да приключваме с Брекзит!" до голяма степен е слоганът, който стои зад решението за насрочването на на изборите. А Борис Джонсън има същия съветник, който го съветваше и по време на референдума. Той знае много кратки и лесни за разбиране слогани. Очаквам всеки един от министрите да го повтаря отново и отново, и отново.

А Лейбъристката партия?

проф. Иън Бег: Лейбъристката партия е водена от Джереми Корбин, който е много объркан по въпроса. В един ден казва - искам Брекзит, а на следващия ден казва - не искам Брекзит. Ето защо не е ясно кое ще е основното послание към избирателите на Лейбъристката партия.

Как очаквате да изглежда следващата Камара на общините?

проф. Иън Бег: Почти невъзможно е да се каже. Според социологическите проучвания в момента - ще има мнозинство на Консервативната партия. Но същото беше и през 2017 година, когато Тереза Мей започваше кампанията си - тя имаше 20 пункта преднина, а накрая изгуби места, вместо да спечели повече. Затова е изключително несигурно по много причини. Едната е британската политическа система, която облагодетелства партията, която получава най-голям брой гласове за едно място, което значи, че общият брой гласове има по-малко значение от гласовете за едно място. Можеш да спечелиш едно място, оспорвано между четири партии, 26-27 на сто от гласовете.

Но тогава, какво ще стане със Споразумението за напускане, ще бъде ли гласувано най- накрая от парламента?

проф. Иън Бег: Зависи от това кой ще спечели изборите. Ако има мнозинство на Консервативната партия, тогава Споразумението за напускане ще бъде одобрено от Камарата на общините. Никой не се съмнява и грам в това. Това ще е краят на сагата. Ако консерваторите нямат мнозинство, тогава объркването започва отначало. И в момента никой не би могъл да предвиди какво би станало в този случай.

Значи ние все още не можем да кажем какви са отговорите на най-важните въпроси - кога и как британците ще напуснат Европейския съюз?

проф. Иън Бег: О, можем да кажем - зависи от резултатите от изборите. Защото партиите имат диаметрално противоположни предложения. Едните казват - ако спечелим, напускаме на часа. Ако са другите, започва друг процес, който би могъл да включва нов референдум и дори при един малко вероятен сценарий -ако либералдемократите спечелят - да има дори незабавно спиране на Брекзит.

А вариантът излизане без сделка отпадна ли напълно или не?

проф. Иън Бег: Ако консерваторите спечелят, няма вариант "без сделка". Ако няма победа на консерваторите или ако няма ясно изразено мнозинство, все ще има такъв вариант. Въпреки че привидно има консенсус в британската политическа класа да бъде избегнато излизане без сделка, не можем да го изключим напълно, тъй като може да стане случайно.

Вероятно ще дадете подобен отговор и на следващия въпрос, но - кога очаквате Брекзит и дали 31 януари беше последният краен срок за напускане?

проф. Иън Бег: Не мисля, че 31 януари ще е последният краен срок, ако резултатът от изборите бъде неочакван. Ако спечели коалиция от партии, които искат нов референдум, мисля, че Европейският съюз би дал необходимото време, за да се организира референдум. Ако е чиста победа на консерваторите, тогава - да, 31 януари и дори по-рано, ще е денят на Брекзит.

Ако Брекзит стане по правилата на сегашното Споразумение за напускане, какви ще са последиците за икономиката - и от двете страни на Ламанша?

проф. Иън Бег: Влиянието върху британската икономика ще е отрицателно, то вече е. БВП е с 2-3% по-нисък, отколкото би бил без Брекзит. За ЕС ефектът е по-малък като цяло, а загубите са много неравномерни. Например, България е от страните, най-слабо засегнати от Брекзит, докато Ирландия е от най-губещите, тъй като нейната търговия е в много голяма степен с Обединеното кралство, затова и там страхът от Брекзит е най-голям. Има няколко фази - вече има несигурност, която доведе до загуби. Новото споразумение, договорено от Борис Джонсън би довело до умерени загуби и за двете страни. И освен това - предстоят преговори за бъдещите отношения. Защото Споразумението за напускане е само с три досиета и ние още не знаем какви ще са бъдещите отношения - като с Канада или нещо друго - не можем да предвидим какви ще са последиците.

Ако погледнете назад, коя беше най-голямата грешка по време на преговорите за всяка от двете страни?

проф. Иън Бег: Когато Тереза Мей започна преговорите, тя очерта червени линии - като напускането на единния пазар, на митническия съюз, спиране юрисдикцията на Европейския съд върху Великобритания, които намалиха възможностите за преговаряне. Подходът можеше да е далеч по-мек - като например: ще останем в единния пазар по подобие на Норвегия или ще останем в единния пазар, но ще напуснем митническия съюз - тези възможности бяха изключени твърде рано от Тереза Мей, което остави много малко място за маневриране. От страна на ЕС, въпреки че съюзът беше изключително единен в този процес, той не разбра добре колко трудно ще е с британската политика и не можа да направи реверанси към другата страна, не само към управляващите, но и към опозицията. Това доведе до ситуация, в която управляващите консерватори преговаряха от свое име, без съгласието на другите партии и нямаше национален консенсус за начина, по който да се действа.

Беше ли нанесена вреда върху отношенията, върху приятелството между европейците и британците?

проф. Иън Бег: Брекзит повлия негативно, като поляризира мненията. Във Великобритания някои казват - трябва да спазим на всяка цена волята на избирателите, макар и това да ни нанася големи щети, а други казват - трябва да отворим вратата за общуване с нашите приятели оттатък Ламанша. Това са травмирани отношения. За Ирландия, Белгия и Франция е много трудно. Страните, от които много хора идват във Великобритания - например българи, румънци, поляци, - изпитват несигурност. Това са травмирани отношения.