Истинска кавга или буря в чаша вода?

Всичко започна, когато президентът Георги Иванов изпълни заканата си и върна обратно в парламента прословутият Закон за езиците, който утвърждава албанският език като втори служебен в държавата със задължението той като такъв да се ползва във всички държавни институции и на цялата територия на страната.

Законът мина през съответните комисии в парламента, в интерес на истината, без участието на депутатите от бойкотиращата работата на Събранието опозиция, бе приет с необходимото мнозинство /без опозицията да присъства в залата/ и бе пратен на президента. Той го върна с много бележки по текста. Управляващата коалиция не се притесни особено от този факт, защото бе убедена, че постигнатата предварително договореност между СДСМ и ДСИ законът да мине отново ще бъде реализирана като обикновено парламентарно мнозинство. Тоест Законът за трети и окончателен път ще мине без проблеми. Единството на управляващата коалиция ще бъде спасено, дори укрепено още повече, защото- както си спомняте, съгласието Законът за езиците да мине в парламента беше основното, и как се казва напоследък - незаобиколимо условие, без което Али Ахмети нямаше да даде подкрепа на Зоран Заев при съставянето на правителството.

Да, ама не. Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ продължава да не влиза в парламента, но намери начин нейната позиция също така да стане незаобиколима. Депутатите от партията внесоха - сега внимавайте!, около 35 000 / тридесет и пет хиляди!/ предложения за поправки в текста на Закона. Този факт вече сме го споменавали тук, даже бяхме направили простата аритметика колко парламентарно време ще трябва да бъде изгубено за обсъждането на всяка една от предложените поправки. Не седмици, не месеци, а години напред парламентът в Скопие трябва да се занимава само и единствено с тази тема. А какво ще стане с реформаторските закони, които се чакат както от гражданите на Македония, така и от международната общност, която настоява държавата да ги приема и да върви напред с оглед на нейното евроатлантическо бъдеще. Да не говорим, че македонците взеха нещо да се изнервят от бавния ход на промените, които Зоран Заев обещаваше да направи, от очевидния хаос и липса на ясна посока на работа на всяка от институциите, които все още не могат да изчистят „Авгиевите обори” на наследството от управлението на Никола Груевски.

Управляващите поискаха от опозицията да изтегли поправките, но от ВМРО-ДПМНЕ отказаха. Наложи се двамата партийни лидери на коалицията - Зоран Заев и Али Ахмети, поотделно да проведат срещи с лидера на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски в опита си да го убедят партията му да прекрати бойкота на парламентарната работа и да бъдат оттегли тези 35 000/ чак ми е неудобно да ги цитирам!/ поправки на Закона за езиците. Мицковски отказа, разбира се, всъщност не отказа, а постави условието парламентът да се фокусира върху реформите в държавата и в обществото и съответните закони за това, а Законът за езиците да чака когато му дойде времето. Само тогава - при ясна програма на събранието, която да включва преди всичко реформаторските проекти, само тогава ВМРО-ДПМНЕ би могла да преосмисли поведението си и да се върне в парламента.

На всичко отгоре, градската мълва в Скопие разнесе, че някои от депутатите от управляващата коалиция били заявили, че този път няма да гласуват за Закона за езиците. С тяхното несъгласие се обясняват и провалените два-три пъти опита парламентът да събере кворум за работа. Заев побърза да заяви публично, че това не е вярно и че коалицията е твърда и единна в подкрепа на ангажимента си Законът да се приеме. В същото време на Али Ахмети приписаха заявлението, че ако Законът не бъде приет през следващите седмици, правителството пада. Защото това - приемането на въпросния Закон, била основата на споразумението между СДСМ и ДСИ да правят кабинет и да управляват заедно.

В тази ситуация председателят на парламента Талат Джафери намери някакво решение - той обяви една седмица почивка за депутатите, в които хем партиите да изяснят позициите си, хем лидерите да се разберат помежду си, хем депутатите да бъдат по-стегнати и да се върнат в пленарната зала. Уж отдих, ама работен и напрегнат, както се вижда. Трябва да се спасява управляващата коалиция, и то в един момент, в който Заев чрез преговори май успя да придума и останалите партии на албанците в Събранието да се включат в управлението и по такъв начин да увеличи парламентарното си мнозинство на 70 гласа. Аха-аха да обяви това съгласие и тази нова подкрепа, пък вижте какво се случи- да се занимаваме с това дали в управляващата коалиция в Македония има истинска кавга, или и този път става дума за ситуация, която почти винаги определяме с клишето „Буря в чаша вода”.

Или пък просто става дума за един пазарлък, за едни постове, за едни пари...

Ще видим.