Изкуство за живот - Асен Асенов и картините на надеждата

Асен Асенов: Това е моят път, моят път е трънлив, болезнен, кървав.

Преди 9 години в Гърция Асен се среща с най-голямото изпитание в живота си. Среща, която променя всичко завинаги.

Асен Асенов: Блъска ме кола, движи се със 100 км в час. Кома, болници, от 100 кила съм станал 40, тотална загуба на телесна маса, пълна атрофия на мускулатура, сухожилия, каквото щеш, счупен ми е врата, гръбнакът ми е счупен във врата, не можех да шавам, не можех да дишам, нищо- можех само да мигам и така да мърдам очите горе-долу.

Следват дълги години на рехабилитация, които поставят на изпитание човешката воля и сила.

Асен Асенов: Нечовешки усилия, тренировки, напъни от сутрин до вечер. В мен има една такава борба вътре, вътрешна, такава душевна – не се предавам, не обичам да се предавам.

Наскоро открива неподозиран талант у себе си - да рисува. Изкуството му връща вярата в способностите и радостта от малките неща.

Асен Асенов: Много е натоварващо всичко, което се случва в съвременния свят. Много е меркантилно, всеки гледа-пари-мари, кой с какъв телефон е, каква кола и…толкова тъпо ми става. И просто по тоя начин бягам, спасявам се. Ако се замислиш колко прекрасни неща има, постоянно, около тебе. Децата ти, слънчевият лъч, усмивката на детенцето, да станеш сутринта да му направиш закуска, да поиграеш с него, някой хубав аромат, музика ако щеш.

Изработването на една картина му отнема между 2-3 часа, дълъг обаче е и процесът на предварителна подготовка.

Асен Асенов: Преди да започна да правя каквото и да било, поне един час тренирам на сухо с четката като я хвана, платното, нагласям си го, дали в тая поза, така ли ще бъде, иначе ли, да видя дали мога да го направя това движение, защото ако имам спазъм в момента, ако ме хване, не знам дали ще ми позволи да го направя, трябва да съм подсигурен предварително.

Посланието в изкуството на Асен е в благодарността към живота- такъв, какъвто е.

Асен Асенов: Втората или третата картина, която нарисувах е за леля ми и я кръстих – С'estlavie. после се замислих и ...това е животът, такъв е. Просто приемаш, че такъв е живота и продължаваш напред. Ако почнеш да се вайкаш, да скубеш косата и посипваш с пепел, нищо няма да се получи, само ще загубиш. – се ла ви. Една усмивчица и С'estlavie, продължаваш напред.

Асен продължава да рисува и мечтае да сбъдне още едно голямо свое желание - да направи изложба.