Балканската обиколка на Жан-Клод Юнкер

Федерика Могерини, заместник-председател на Европейската комисия: Това е ключово политическо послание. Стратегията за Западните Балкани е ясен план за всичките ни 6 партньорки там най-накрая да се присъединят към Европейския съюз.

Така върховният представител за външните работи и политиката на сигурност обясни на 6 февруари в Страсбург целта на подадената европейска ръка към този ключов за обединена Европа регион. Стратегията обаче породи доста спорове - и между страните членки, и между шестте кандидатки за членство. Твърде далечна или твърде близка е набелязаната като цел за следващото разширяване 2025 година? Поотделно или ан блок да става присъединяването на новите членки?

За да разясни европейските намерения, председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер обиколи за 4 дни Скопие, Белград, Тирана, Подгорица, Сараево и Прищина.

Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия: Бих искал да уталожа драмата около 2025-а. Това не е фалшиво обещание, а цел, към която трябва да се движим с висока скорост. Някои реформи още не са приложени, за други интензивността на усилията трябва да бъде увеличена.

Това послание Юнкер повтори и в шестте западнобалкански столици, с леки вариации. В Черна гора например увери, че не е изпълнен с "глупав, лекомислен и блажен оптимизъм", но отбеляза напредък. А в Сърбия обърна внимание, че далеч не само Косово е голямо препятствие пред европейския ѝ блян.

Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия: Сърбия вече е преодоляла впечатляваща част от пътя си към Европа. Има няколко проблема обаче, които все още остава да се решат - например за върховенството на закона и за съдебната система.

След като чу същото послание и от канцлера Ангела Меркел в Берлин, президентът на Сърбия призна за проблема с корупцията и борбата срещу престъпността.

Александър Вучич, президент на Сърбия: Знаем, че пътят пред нас е труден. Много работа още трябва да свършим по преговорните глави, отнасящи се до върховенството на закона.

Гласът на Берлин ще е много тежък по този въпрос, когато му дойде времето. Германия е водеща сред няколко западноевропейски държави, в които преобладава мнението, че приемането на България и Румъния в съюза през 2007-а е било прибързано именно заради проблемите с върховенството на закона.

По-скорошна перспектива - колкото оптимистична, толкова обаче и тревожна, са реакциите, които ще се отприщят с очакваното избистряне на новото име на Македония и на червените линии на Сърбия за нормализацията на отношенията с Косово.

Хашим Тачи, президент на Косово: Споразумението между Косово и Сърбия, което аз смятам, че ще се случи през 2018 година, ще е историческо. Всеобхватно споразумение, резултат от което ще е членството на Косово в ООН.

Косовският президент е оптимист. Но сръбският се готви за удар по политическата му кариера и отлага чак за април оповестяването на предложенията си за уреждане на въпроса. Без това да се случи Сърбия няма да стане част от обединена Европа. Затова където и да отиде този месец, включително миналата седмица в София, Вучич заявява, че иска компромисно решение. Той е готов на отстъпки, но настоява за реципрочност.

Александър Вучич, президент на Сърбия: Всеки, който се отнася реалистично, рационално и сериозно, би търсил компромисно решение. А ако не искат такова, няма да е голяма трагедия, освен, че това би била лоша новина за сръбското общество. Десетилетия още ще имаме замразен конфликт, който в един момент след 20-30 години, за съжаление, ще бъде размразен.

В северната част на Косовска Митровица продължава да се вее сръбското знаме, а в Прищина - албанското. В Белград издигат лозунги, че Косово е Сърбия, а същевременно в косовския парламент албанският премиер Еди Рама си "изфантазира", както се оправда по-късно, че Албания и Косово един ден ще имат общ държавен глава.

Македонският премиер Зоран Заев също се оправдаваше тази седмица по повод свое интервю:

Зоран Заев, министър-председател на Македония: Предложенията са: Република Северна Македония, Република Горна Македония, Република Вардарска Македония и Република Македония в скоби Скопие. И, разбира се, аз вече казах, че за мен и за моето правителство е приемливо да има географско определение в нашето име."

Заев трябваше по-късно да отрича, че предложенията идват от него и че е готов за нови промени в македонската конституция. Но тези две неточности в информацията на една агенция се оказаха достатъчни за спонтанен протест на националисти в Скопие, които го обвиниха, че е предател. В Гърция националистите са не по-малко уплашени. И страстите тепърва ще се разгарят.

Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия: Вършете си работата с Гърция, тя също трябва да свърши своята работа и нещата ще тръгнат в правилната посока. Вътрешното ви помирение е впечатляващо. Договорът с България също беше важно събитие по пътя за членството ви в Европейския съюз. Реформите също вървят добре. Затова - не се притеснявайте, а продължавайте.

Европа също изглежда плаха. Може би защото действията й на Западните Балкани в най-новата им история досега бяха далеч от стабилизиращи. Признаването на независимостта на Хърватия през 1991-а не предотврати войната там и тази в Босна, а прекратяването им години по-късно стана чак след намесата на американците. Затова ще трябват още доста усилия и постоянство от европейския ни съюз, за да станат Западните Балкани, както се изрази премиерът Бойко Борисов в Лондон, "нашата си Европа".