Как ще празнуват хората в Хитрино

Празниците не носят радост за жителите на Хитрино, чийто живот за миг беше унищожен.

- Не сме за празници вече.

Вилдания Керим за първи път влиза в дома си след ужасното утро на 10 декември, когато Хитрино беше обгърнато в пламъци и разруха. Наскоро ремонтираната й къща вече не е същата. Няма кътче от нея, което ударната вълна на взрива да не е засегнала.

- Направо ужасия, в шок съм. Не очаквах чак толкова, аз само помислих, че стъкла. То ужас и покрив, дворища, нищо не е останало. В шок съм.

Всичко станало за секунди. Спомня си, че чула силен гръм. Скочила от леглото изплашена и имала сили само да вика, защото първата й мисъл била за децата й. Тя има четири пораснали момчета, две от които са болни.

- Бях ранена, обаче не чувствам раната си и веднага се качих на втория етаж и извиках на снахата: вие, живи ли сте; децата как са? Викам, веднага излезте вънка, че ужас е, ужас.

Въпреки ужаса жителите на Хитрино знаят, че не са сами в трагедията. Благодарни са за съпричастността и даренията, които пристигат. Но те трябва да изградят живота си отново и да живеят с болката, че трагедията отне седем живота.