Къде са мъжете в българското училище?

Сред най-обсъжданите от тях логично са заплатите на образователните кадри, оттам непривлекателността на професията за младите, стресът при работата с различни по социални, възрастови и характерови особености деца, но не на последно място е и лошият микроклимат сред голяма част от колективите.

Неколегиалната среда между работещите на едно място учители се забелязва лесно от родителите и още по-лесно от учениците, а притеснителното е, че борбата за надмощие кой-е-по-по-най-педагог съществува вече в почти всяко българско школо. Една от причините е сериозната феминизация на професията.

Направете си експеримент и проверете колко начални учители мъже можете да назовете. Даже има нарочна тема в БГ МАМА, наречена „Училище с начален учител мъж“. А да сте чували за учител от мъжки род в детската градина? Аз не съм.

Неотдавна популярност доби случай, наречен от някои дори и “скандал“, с оттеглянето на цял клас първолаци от едно столично училище в друго, заради смяна на местоработата на преподавателя, един от броящите се на пръсти начални учители–мъже в София. Далеч съм от мисълта, че той е бил последван от децата заради пола си, преди всичко става дума за доказано добър професионалист. Но докато четях форуми по темата, се натъкнах и на такива родители, които изрично държат детето им да бъде поето в училище от мъж.

Преди години, когато и аз самата избирах при кого да запиша сина си в първи клас, бях посъветвана от детски психолог по възможност да потърся учител. Дефицитът на силния пол измежду работещите с деца е нещо, върху което трябва да се обърне специално внимание. В живота на подрастващите мъжкото участие е също толкова важно, колкото и женското. Проблемът наистина основно е в парите, защото, за да изпълняваш качествено ролята на глава на семейство с учителска заплата у нас е като да бъдеш магьосник. Но и не е единствено финансов, тъй като в частните училища, където възнагражденията са за предпочитане пред тези за подобен труд в общинските и държавните образователни институции, учителите мъже отново са малцинство.

Сред рехавата бройка от младежи, кандидати за студенти по специалността педагогика, отиването в училище е краен вариант и е допустимо най-често с цел израстване до директор. Не само директорът е основата за хармония в отношенията между колегите, повече от полезно е сред тях да има и други мъже. Българските училищни колективи представляват нещо като фамилия от изнервена майка, обгрижващи баби, незаинтересовани лели, без балансиращата фигура на бащата. И ето така успешно си отглеждаме поколения неблагодарници, глезльовци и готованковци. Децата имат нужда от всякакви модели, за да общуват пълноценно и да се развиват нормално.

И накрая: представете си учител, който да изрецитира в клас: "Не смесвай просто сказуемо, означено чрез минало предварително време, със съставното именно сказуемо, макар че и в двата случая участва спомагателният глагол съм!". Мъжът е по природа динамичен, активен, ловък и едва ли ще се остави на зубраческата вълна, толкова типична за родното училище. То плаче да бъде раздвижено, а само с „госпожата“ това не винаги е възможно.