НОВИНИ

Кога България ще влезе в еврозоната – Валдис Домбровскис специално за БНТ

"България в Еврозоната – въпроси и отговори". Това е темата на гражданския диалог със заместник председателя на ЕВропейската комисия Валдис Домбровскис, който започва днес в 13:30 във Военния клуб в София. Домбровскис, който е бивш премиер на Латвия, отговаря за въпросите на еврото и социалния диалог, финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари. Преди са дойде в нашата страна той даде интервю за БНТ.

Десислава Апостолова
от Десислава Апостолова
07:46, 26.04.2018
Чете се за: 02:38 мин.
У нас

Господин Домбровскис, бихте ли обяснили на нашите зрители промените, които предложихте, свързани с трасграничните плащания в евро

Европейската комисия предложи да направи трансграничните такси за плащания в евро по-евтини във всички държави-членки на ЕС. Предоставяме на гражданите от страните, които са извън еврозоната същите условия като тези в страните от еврозоната. Според нашата преценка България има най-високите такси върху преводите в евро за чужбина и от чужбина към България. Случва се да платите хиляди евро такса за една трансакция. Според новия регламент българите ще плащат същите такси в евро, каквито са таксите в местната валута. Така вече ще говорим за такси от няколко цента или безплатни трансакции.

Новите правила засягат само плащанията в евро. Ще има ли промяна, ако български граждани превежда пари от левовата си сметка към чужбина?

Преди всичко се предполага, че българите трябва да има възможност да се отварят сметки и в евро в българските банки. И във всеки случай повечето плащания между страни от еврозоната и страни извън нея така или иначе се извършват в евро. За да ви дам пример - няма много плащания в лева към Полша. Затова мислим, че отварянето на сметки в евро ще помогне в голяма степен. Става въпрос за плащания в евро от и към страни от еврозоната.

Предлагате и промени при тегленето на пари в чужбина. Какво точно представляват те, какво ще се промени?

Това е другата част от нашето предложение. Става дума за случаите, в които гражданите или бизнесмените полагат с карти извън своите родни държави. Сега те могат да избират дали да плащат във собствената си валута или в тази на страна, в която се намират. Ще ви дам пример - ако живеете в страна от еврозоната и сте на посещение в България и искате да платите с банковата си карта, ви се дава възможност да избирате - дали да платите в евро или в лева. Проблемът е, че хората не могат да преценят в момента кой вариант е по-добрият за тях, защото те не могат в момента да пресметнат. Виждаме, че често хората трябва да плащат високи такси за тази директна смяна на валутата. Това, което ние сега представяме са ясни и прозрачни правила - гражданите трябва да са информирани какви са таксите в единия или другия случай, за да могат да направят информиран избор. Mеждувременно трябва и всички банкомати и други съоръжения технически да бъдат променени, за да отговарят на новите изисквания. Но за да си го представите по-добре - ако идвате от еврозоната в България и ви се даде възможност да избирате - искате ли да плащате в евро или в български лев - по-евтино ще бъде за вас да плащате в българи лева. Това е правилото - по-евтино е да плащате във валутата на страната, която посещавате.

Наскоро се срещнахме с новия финансов министър на Германия Олаф Шолц. Дали фактът ще той смени по-строгия Волфганг Шойбле ще се отрази положително на приемането на България в еврозоната?

В този случай бих казал, че има стъпки, които първо България трябва да направи. По отношение на фискалните позиции, няма много въпросителни от страна на Европейската комисия, нито от страна на държавите членки, защото България има балансиран бюджет и един от най-ниските държавни дългове като процент от БВП в целия ЕС. Бих казал, че България има добра фискална политика. Това, върху което сега работим е присъединяване на Българи към Валутно-обменния механизъм, т.нар чакалня на еврозоната, какви са условията и какво трябва да се направи. Бих казал, че в момента става въпрос повече са финансовия и банковия сектор. Разликата от преди пед години е, че сега в ЕС имаме и банков съюз. И присъединявайки се към еврозаната, България трябва да влезе и в банковия съюз и затова акцентът е върху процесите във финансовия сектор.


;

Българските банки дали са устойчиви на шок, ако използвам определението на Европейската централна банка?

Една от сферите, която трябва да бъде оценявана е именно дали българските банки са устойчиви на шок. Вече знаем, че българското правителство вече оповести политическото решение за желание за членство в еврозоната и намерение да кандидатства за чакалнята. Формалното решение трябва да се вземе от Европейската централна банка и страните, които участват във Валутно-обменния механизъм. Ние от Европейската комисия искаме активно да участва и да подкрепяме този процес.

Как виждате този процес във времето, кога България може да вземе в чакалнята?

В момента работим върху точните дати, но стана дума по-скоро за месеци, отколкото за години.

Като заместник-председател на Еврокомисията какво е мнението ви - дали българското председателство на Съвета на ЕС промени имиджа на България в ЕС?

Едно председателство винаги е добра възможност една страна да се представи, да привлече погледите към своите важни теми. Мисля, че Българи се справя успешно.
Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
Президентът Румен Радев ще приеме Валдис Домбровскис
Президентът Румен Радев ще приеме Валдис Домбровскис
д-р Кацаров: Идеята на Здравната карта е НЗОК да плати за по-малко болни
д-р Кацаров: Идеята на Здравната карта е НЗОК да плати за по-малко болни