Колекторски фирми в търсене на дългове

Мобилните оператори са възложили на колекторските фирми близо три пъти повече дългове за събиране спрямо същия период миналата година. Това показва проучване, направено от Асоциацията на колекторските фирми у нас. Според изследването задълженията на хората към компаниите за събиране на дългове за първите шест месеца на 2015-а вече са в размер на близо 1 млрд. лева. Повече за този бизнес и колко е тънка границата да преследваш просрочено задължение - вижте в следващия репортаж.

Според Асоциацията на колекторските агенции е налице все по-трайна тенденция мобилните оператори да са едни от най-честите клиенти на фирмите за просрочени задължения. Това донякъде е свързано и с промяната на профила на длъжника у нас - все повече млади хора между 20 и 30 години попадат в капана на задълженията.

Райна Миткова – Тодорова, председател на Асоциацията на колекторските агенции, смята: "Телекомите пък може би се притесниха от ниския приоритет, който заемат и започнаха много на ранен етап и много интензивни усилия да полагат, за да вземат вземанията си.

Вземанията от длъжници стават като се изкупи задължението на по-ниска цена от институцията, отпуснала заема. След това колекторската фирма търси парите си от длъжника като в много от случаите се стига до запор на имущество от частен съдия изпълнител. Много хора се оплакват, че голяма част от компаниите преминават границата на добрия тон и отправят директни заплахи на длъжниците, изпаднали в неплатежоспособност.

Павлина Павлова тегли заем за 600 лева преди няколко години. Изпада в неплатежоспособност и след като е осъдена, връща почти цялата сума. Преди няколко месеца разбира, че дългът й е изкупен от колекторска фирма и сега заедно с лихвите трябва да доплати още 300 лв. За един ден тя получава над 31 обаждания по телефона.

Павлина Павлова обяснява:"Заплашиха ме, че дори и децата ми няма да могат да се оправят и че ще запорират всичките ми имоти, ако искат, защото не ги интересува дали са на родителите ми или децата ми, или свекъра или на свекърва или на когото и да било. Павлова казва, че това е подействало на здравето й зле, тъй като е диабетичка и трябва да премине на инсулинова терапия.

Случаи като този са добре познати на Центъра за човешки права, които получават десетки сигнали всеки ден за злоупотреби.

Деян Петров е председател на Центъра за човешки права. Той хвърля яснота върху такива опити за изнудване: "Хората не знаят, че никой освен съдебен изпълнител или негов представител, който трябва да се легитимира по надлежен начин само в позволените от закона случаи, може да го посети у дома и, например, да опише имущество. Но има случаи на такива фирми, които се обаждат без дори да обяснят кои са, откъде са или някои злоупотребяват и се представят за частни съдебни изпълнители.

Междувременно Павлина Павлова се укрива от колекторската фирма, докато стабилизира здравето си. Жената е категорична, че ще си плати дължимото, но и ще търси правата си по съдебен път.