Държавата губи милиарди от измами с ДДС

Според изнесените от НАП данни от ревизионни актове от 2000 до 2017 г. в държавата не е внесено ДДС за близо 16 млрд. лв.

Калоян Станков- икономически анализатор в Института за пазарна икономика: От тях малко над 5 млрд. лв. се установява, че са трудно събираеми - т.е. най-вероятно няма да бъдат събрани. Тези 5 млрд. представляват около 1/3 от цялата сума.

Най-честите злоупотреби с ДДС са чрез неправомерно възстановяване на данъчен кредит или приспадане на данъка от фиктивни покупки, за да се намали или напълно да се избегне. Прилагат се и схеми с верига от фантомни фирми.

Тихомир Безлов - анализатор в Центъра за изследване на демокрацията: Пример е с ДДС обвинението в момента нали имаме кухи фирми, през които се смята че се изчиства ДДС... и съответно претенция, че са платени 25 млн. лв. данъци.

Най-много измами с ДДС има в строителството, търговията с бързообротни стоки, при производството и реализацията на продукция и услуги с висока добавена стойност.

Според анализатори основният проблем е липсата на комуникация между институциите, които пряко са ангажирани с контрола върху ДДС измамите.

Тихомир Безлов - анализатор в Центъра за изследване на демокрацията: НАП и ГДБОП сътрудничеството, според мен между тях не е достатъчно тясно да го кажем така. Може да се противодейства ефективно само с действително добра експертиза, в която има в НАП и ресурсите, които има в НАП. Не е възможно само една полицейска служба да реши проблема според мен.

Според икономисти друг проблем е, че експертите от НАП са натоварени с много дейност, вместо да се концентрират върху големите парични потоци.

За да се подобри събираемостта и контролът върху данък добавена стойност, икономисти предлагат да се повиши прагът за регистрация на фирмите по ДДС.

Калоян Станков - икономически анализатор в Института за пазарна икономика: Което ще намали всъщност данъчно задължените лица, които НАП трябва да надзирава. Оттам нататък, след като НАП може да се концентрира върху по-малък брой фирми, съответно може да фокусира усилията си върху наистина рискови сектори, стоки и услуги.

През миналата година приходите от ДДС възлизат на 9.3 млрд. лв., или с близо 770 милиона спрямо 2016 г.

От ревизионните актове обаче личи, че сумите от невнесен данък намалавят пез годининете.