Колкото по-рано бъде открит белодробният рак, толкова по-дълго се живее

Рано поставената диагноза води до навременно лечение и до по-висока продължителност на живота при рак на белия дроб. В България трябва да се създаде национален раков план, а по отношение на белодробния карцином - да се въведе скрининг за рискови групи и да се обръща специално внимание на симптомите от страна на дихателната система. Около тези изводи се обединиха водещи специалисти в диагностиката и лекарствената терапия на пресконференция на тема „Поеми си дъх - за по-бърза диагноза и по-добра прогноза за рака на белия дроб“.

Тя бе проведена на финала на Месеца за борба с рака на белия дроб, който се отбелязва през ноември и цели да повиши информираността сред обществото за симптомите, възможностите за ранна диагностика и съвременно лечение при едно от най-разпространените злокачествени заболявания.

„Колкото по-рано, толкова по-добре. Каквото можем да направим сега, нека го направим, да не го оставяме за утре“, обърна се към участниците Константинос Папагиянис, изпълнителен директор на „MSD – България“. Като компания искаме да помогнем за подобряване на информираността за белодробния рак в месеца за борба със заболяването, добави той, като подчерта, че иновациите нямат особено значение, ако не могат да достигнат до хората.

Специално видеообръщение направи актьорът Владимир Пенев, посланик на кампанията „Поеми си дъх – за по-бърза диагноза и по-добра прогноза за рака на белия дроб“. Той разказа личната си история, която го свързва с диагнозата – загубил е баща си и сестра си, интензивни пушачи, от това заболяване. Самият той също е бил пушач, но решително е отказал цигарите и ходи на профилактичен преглед всяка година. „Бъдете навреме. Покажете на живота, че го цените!“, призова Владимир Пенев.

„Обръщам се към всички с молба: ако имате продължителна кашлица, макар и малка жилка кръв, дори и лек дискомфорт в гръдния кош, обърнете се към специалист. Белодробните специалисти са изключително квалифицирани и при съмнение за раков процес знаят какви изследвания да направят“, каза проф. д-р Асен Дудов, дмн, началник на Клиниката по медицинска онкология в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Младост“. „Скринингът не е ранна диагностика, а национална политика. Специално за белодробния карцином би трябвало да се изследват настоятелно хората с фамилна обремененост, за да може, ако развият заболяването, лечението да започне възможно най-рано“, добави проф. Дудов.

„Симптомите при белодробен рак са неспецифични. Най-общите са отпадналост, липса на апетит, загуба на тегло, лесна уморяемост. Насочващи за белодробен процес са кашлица с храчки – може и с кръв, задух, гръдна болка, гръден дискомфорт. При метастази се появяват и симпоти от страна на съответните органи“, каза д-р Красимир Койнов, началник на Клиниката по медицинска онкология в МБАЛ "Сердика". Някои пациенти с белодробна находка на рентген се лекуват за пневмония, подобряват се от приложеното лечение, но при контролно образно изследване се вижда, че находката остава. В такива случаи специализираните изследвания са задължителни.

„Да не забравяме, че туморът удвоява размера си за 180 дни. Важна е навременната диагноза. Започва се с внимателната анамнеза – подробно питане на пациента, което може много да ни насочи. Следват прегледът и огромен набор от възможности за изследвания. Редът при тях обаче е: стандартна рентгенография, ехография – за изключване на проблеми със сърцето, кръвна картина, функционално изследване на дишането и, при съмнение за белодробен карцином – скенер с контраст“, обясни проф. д-р Димитър Костадинов, дм, началник на Бронхологичното отделение към МБАЛББ "Света София". За добра диагноза е важно в рамките на 20-30 дни пациентът с белодробни проблеми да бъде изяснен, препоръча той. „Засега белодробният рак е по-разпространен сред мъжете, но в развитите страни жените се изравняват – само в Италия и Франция увеличението на болните сред тях е 60 пъти“, допълни проф. Костадинов.

„Изследването на тъкан – клетъчен материал от тумора, е най-важнят етап от диагностиката. Патоморфологичното изследване дава точна картина за вида и етапа на тумора, което е и определящо при лечението“, каза проф. д-р Светлана Христова, дм, началник на Клиниката по обща и клинична патология към УМБАЛ „Александровска“. Нашата цел е, определяйки индивидуалните характеристики на карцинома при всеки пациент, да помогнем на колегите да изберат най-доброто лечение – за всеки индивидуално, допълни тя. Специфичните характеристики на всеки карцином се наричат биомаркери. У нас може да се изследват 3 биомаркера за белодробен рак. Тя посочи като проблем факта, че този тип изследвания не се плащат от публичните фондове, а от фармацевтичните компании или от пациента.

Лечението включва хирургия, лъчетерапия, лекарствена терапия, каза още д-р Койнов. „Необходимо е да има национален раков план, изработен от МЗ, който да разписва цялата организация по борбата с онкологичните заболявания. Това е план за действие, който включва всички участници и методи за диагностика, превенция, лечение“, каза д-р Койнов. По отношение на скрининга той отбеляза, че е по-скоро песимист заради високата цена на такива програми.

„В последните години е налице малка революция в лекарственото лечение. Благодарение на навлизането на имунотерапията делът на 5-годишната преживяемост, и то в най-напредналия IV стадий на белодробния рак, нарасна от 3 на 15%“, каза специалистът. За наша радост в България разполагаме с такива лекарства и те са достъпни за пациентите, но трябва да се подобри организацията. След 10-15 години ще бъде направена решителна крачка в овладяването не само на белодробния рак, но и на рака като цяло“, прогнозира д-р Койнов.

В подкрепа на кампанията е създадена инсталация с живи дръвчета на метростанция „НДК“ – символ на разклонената като дърво дихателна система, която цели да накара преминаващите да се замислят за белодробното здраве.