Кой е Александър I Батенберг?

Когато през 1878г. Великите сили пренареждат картата на Балканите, надали някой истински вярва, че политическото разделяне на българския народ ще трае дълго. Очевидно берлинските решения се разминават с възрожденския идеал. Извън територията на Княжеството остават българи и безспорни български земи.

Проф. дин Иван Илчев: "Това е пример за единение - всички реагират остро срещу Берлинския договор, така че това е точно пример за единение на българското общество."

С Берлинския договор е решен и въпросът за държавното устройство на Княжество България и изработването на неговата Конституция. Държавата ни се възстановява като конституционна монархия, начело с княз. Първото Велико народно събрание, свикано в Търново на 17 април 1879 г. има ясна задача - да избере държавен глава. Според договора князът не може да принадлежи към никоя от властващите династии на Великите сили. Така се стига до хесенския принц Александър Батенберг.

Проф. дин Иван Илчев: "Княжество Хесен-Дармщат е една важна държава в германската империя, но не е една от най-важните, така че от тази гледна точка също е бил подходящ...без да броим роднинските му връзки с руската императрица. Освен това той е бил една изключително приятна фигура. Той е бил висок, строен, ползвал се е с много силен авторитет сред дамите на българското общество по това време, ерген."

Съединението е нарушение на международен договор, затова трябва да бъде признато от Великите сили. Една изключително трудна за постигане цел, защото срещу България се изправят всички.

Проф. дин Иван Илчев: "Княз Александър I е знаел за подготовката. Това е безспорно установено. Колебаел се е дали да подкрепи Съединението или не, тъй като на него изрично му е било казано, че България няма право да се съединява с Източна Румелия. Късното лято на 1885 г. при него идват делегати от Източна Румелия и те без съмнение са му казали, че съвсем скоро в Пловдив ще стане нещо. Не е случаен и фактът, че в навечерието на Съединението той дава заповед за генерални маневри на българската армия и тя е на маневри в областта на Шумен, т.е. достатъчно близо до границите на Източна Румелия. Колебае се, но тогава се налага много ясно Стамболов, който е за подкрепа на Съединението. Колебае се и министър председателят Петко Каравелов, тъй като той се опасява каква ще бъде реакцията на Европа ако се стигне до война с Турция. В крайна сметка може би след един ден колебание Алексадър I решава да подкрепи Съединението и да застане начело на Съединение на България."

Русия ясно показва, че е против делото на Съединението и против княз Александър I. Скоро след 1885г. се стига до абдикацията му.

Проф. дин Иван Илчев: "Организаторите на абдикацията на княз Александър I са проруски настроени български офицери, които смятат, че без Русия България не може да провежда своя политика на Балканите."

След абдикацията си княз Александър I се връща в родината си. Умира през 1893г. в Австрия, а останките му са пренесени в София. През 1898г. са погребани с почит в мавзолей в центъра на София.

Доц. д-р Тодор Чобанов: "Един от много малкото български владетели, чиито останки ние съхраняваме е именно първият български владетел след Освобождението - княз Александър Батенберг. Неговият мавзолей е уникален за България. Единственото място от този тип, което съществува в нашата столица. Мавзолеят е построен в края на XIX век по проект на известния тогава швейцарски архитект Херман Майер. След което е изрисуван отвътре от много известния български художник Хараламби Тачев - автор на герба на София и на редица други знакови за нашия град изображения."

Въпреки, че след 9-ти септември по нареждане на тогавашната власт мавзолеят се затваря за десетилетия, през 1991 г. отново с държавно решение обектът отново е отворен за посетители. Така е и до сега.