Кой е иранският генерал Солеймани, убит при въздушен удар на САЩ?

Генерал Солеймани, който ръководеше Силите за контрол на външните операции „Ал Кудс“ е вторият човек след върховния лидер аятолах Али Хаменей. Външният министър на Иран в сянка. Сивият кардинал на външната и военна политика на Иран. Архитектът на защитата на сирийската армия срещу бунтовниците Човекът, който стои зад възхода на пара милициите в Ирак.

Харизматичен, неуловим, среброкосият генерал често е обект на митове и мемета в социалните мрежи.

Обичан, но и мразен. Фигура от национално значение, смятан за герой.

През 2013, пред Ню Йоркър, бивш служител на ЦР казва за него, че е "единствената и най-влиятелна фигура в Близкия изток".

За него има документални филми, репортажи, дори песни. Включен е в черния списък на ООН от 15 високопоставени ирански дейци, които имат забрана да напускат страната заради подозрения във връзка с военни ядрени разработки.

По непотвърдена информация след удара на САЩ е идентифициран по пръстена.

Генерал Солеймани стана известен през 2018 г., когато беше разкрито, че той има пряко участие в преговорите на най-високо ниво за формирането на правителството на Ирак. Определят го като човек, който от две десетилетия е в центъра на борбата за власт в региона. Солеймани за последно е бил в Багдад миналия месец, когато партиите в страната се опитваха да съставят ново правителство.

Докато винаги е бил в сянка, през последните години Солеймани се превърна в невероятна знаменитост в Иран, с огромен брой последователи в Instagram.

Той стана популярен внезапно, когато беше избутан напред като публичната фигура около намесата на Иран в конфликта в Сирия от 2013 г., появявайки се в батални снимки, документални филми и дори участва в музикален видеоклип и анимационен филм.

В интервю, излъчено по иранската държавна телевизия през октомври, той заяви, че е бил в Ливан по време на войната Израел-Хизбула през 2006 г. за да наблюдава конфликта.

За своите фенове и врагове, Солеймани беше ключовият архитект на регионалното влияние на Иран, ръководейки борбата срещу джихадистките сили и разширявайки дипломатическата тежест на Иран в Ирак, Сирия и извън нея.

„За близкоизточните шиити той е Джеймс Бонд, Ервин Ромел и Лейди Гага, превърнати в едно“, пише бившият анализатор на ЦРУ Кенет Полак в биографиите на 100-те най-влиятелни хора на 2017 г.

"На Запад той е смятан за отговорен за износа на ислямската революция от Иран, за подкрепа на терористи, подриване на прозападните правителства и водене на външните войни на Иран", добавя Полак.

С икономическите проблеми и протести в Иран, външният натиск от страна на САЩ, някои иранци дори призовават Солеймани да влезе във вътрешната политика. Макар да отхвърли слуховете, че един ден може да се кандидатира за президент, генералът изигра решаваща роля в политиката на съседа на Иран - Ирак.

Освен разговорите за съставяне на правителство, той беше основен елемент в притискането на иракските кюрди да се откажат от плановете си за независимост след недобре преценения референдум миналия септември.

Влиянието му има дълбоки корени, тъй като Солеймани вече ръководеше „Ал Кудс“, когато САЩ нахлуха в Афганистан през 2001 г.

"Моите ирански събеседници в Афганистан поясниха, че докато информират външното министерство, в крайна сметка генерал Солеймани ще вземе решенията", каза бившият американски посланик в Ирак Райън Крокер пред ВВС през 2013 г.

Неговото твърдо, но тихо присъствие отговаря перфектно на иранската склонност за достойно смирение.

"Той седи там от другата страна на стаята, сам по много тих начин. Не говори, не коментира, просто седи и слуша. И така, разбира се, всички мислят само за него", заявява старши иракски служител пред New Yorker.

Проучване, публикувано през 2018 г. от IranPoll и Университета в Мериленд - един от малкото, смятани за надеждни от анализаторите - установи, че Солеймани има рейтинг на популярност от 83%, като побеждава президента Хасан Рухани и външния министър Мохамад Джавад Зариф.

Западните лидери го разглеждат като централна фигура за връзките на Иран с нелегалните групировки, включително ливанските Хизбула и палестинската Хамас.

Част от неговите идеи беше и предложението да бъдат премахнати тежките социални различия на Иран по въпроси като стриктните правила за носенето на „хиджаб“.

"Ако постоянно използваме термини като" лош хиджаб "и" добър хиджаб ", реформаторски или консервативни, тогава кой остава?" , каза Солеймани в реч, за отбелязването на Световния ден на джамията през 2017 г.