Кой е истинският връх Шипка? – историята на една грешка

Чавдар Ангелов: „Върхът, върху който е изграден паметникът на Свободата, от 1977 година се нарича връх Шипка. Връх Шипка. Парадоксалното в случая е, че в района на Шипченския проход има два върха, които носят това име. Това е този, който се намира зад гърба ми, който виждат зрителите. И този, който се намира на изток от нас. Това е връх Шипка. Историческия връх Шипка.“

Кой е истинският връх „Шипка“? Тук е този, за който говори Вазов в „Опълченците на Шипка“. На него е останала малката паметна плоча. И следите от окопите.

А това е връх „Свети Никола“. Там, където българите се покланят на всеки 3 март. И също наричаме „Шипка“.

проф. Петко Петков: „По-високият връх се е казвал „Свети Никола“. За това няма никакъв спор. И преди войната, и по време на нея, а особено след нея, заради славата, която придобива по-ниския връх, се нарича обикновено Шипка.“

Така че паметникът на Свободата е построен през 34-та не на “Шипка”, а на „Свети Никола“.

проф. Петко Петков: „Не защото е по-важен връх или са произлезли някакви по-значими събития, а защото е по-висок. И ще се вижда от двете страни на Балкана.

През 1951 обаче властта започва да сменя името на „Свети Никола“. Първо го кръщава „Столетов връх“, после – „Шипка“. Така два върха се оказват с едно и също име. В своята книга проф. Петков изследва тази грешка.

проф. Петко Петков: „Не е случайна. В духа на времето след 44 г. всички големи обекти с национално значение пък и по-малки и селища, които имат така някаква връзка религиозно с монархизъм, са сменени имената им.“

Чавдар Ангелов: „Вероятните причини затова са с това желанието на новата комунистическа власт всякакви населени места и топографски обекти, да не носят в името си някакъв религиозен символ.

Докато истината се загубила в партийните решения, хората запомнили новите имена, но старите не забравили. Като Пенчо Бастрев. Който е от стар шипченски род.

Пенчо Бастрев: „За мен това място си остава светиня. Местото, затова, защото там са умрели хората, които са се борили за нашата свобода, за да живеем ние. И свети Никола е било последна миг и портичка за свободата между Турция и България. Когато по времето на соцлагера, тогава го кръстиха Генерал Столетов, и започнаха да се бъркат хората. Един казва искам да отида на връх Столетов, друг казва на Свети Никола, друг казва на Шипка.“

След 90-та опитвали да поправят грешката.

Чавдар Ангелов: „Три пъти са подемани инициативи от граждани, основно жители на Казанлък, Габрово, град Шипка, Стара Загора.“

проф. Петко Петков: „По конституция президентската институция е тази, която има право да променя имената на обекти с национално значение.“

Тази седмица започна поредният опит. Проф. Петков представи книгата си в Софийския университет, а историци и общественици поискаха да се върне името “Свети Никола”.

Димитър Томов: „Това е една благодатна и благородна кауза. За да се представи пред българската история, общественост, съвременност, и да оставим на потомците един исторически факт.“

акад. Константин Косев: „Когато боравим с историческото знание трябва да сме винаги максимално прецизни и точни. Това могат да го направят само професионални историци, специалисти и по този начин внасят един ред в историческото знание.“

проф. Петко Петков: „Това е един много хубав шанс, много прекрасен шанс, в едно трудно време, пределно политизирано и партизирано, българите да покажат, че още могат да сбират енергията си, за добри, положителни неща.. В момента нямаме разписан национален идеал. Никой не е питал българите за такъв. А и те трудно ще го формулират ясно в нашето съвремие. Ето ви една скромна, но в същото време значима цел около, която би могла да се събере националната енергия.“

Пенчо Бастрев: поколенията трябва да знаят, че Шипка, е място, където трябва да бъдем благодарни на тези хора. На опълченците и на всички паднали герои. Паметен си остава този връх и няма никога да се забрави.“