Лондон край Вардар е в тревога

За нас, вече минали по този път, сравнението на Скопие с Лондон си беше първокласен виц, поредният продукт на местния провинциализъм и комплексарщина, ама я попитайте някой жител на Скопие, пък да чуете и да видите как ще ви отговори. С пълна убеденост ще ви каже, че, хайде, от него да мине, Скопие си е направо малкият Лондон. Ето, имаме двуетажни червени автобуси в градския транспорт, както в Лондон. Вярно, китайско производство и на втория етаж е толкова ниско, че само азиатци могат да се движат изправени, ама са двуетажни. Като в Англия. Второ, и Вардар е плавателна както Темза, е, ние имаме само три древни фрегати, закотвени на специални бетонни площадки по брега на реката, които превърнахме в скъпи ресторанти и кафенета, ама като погледнеш - речен флот. Като в Темза. Е, не плува. Трето, я вижте колко паметници направихме в центъра на Скопие, също като в Лондон. И четвърто, както в английската столица ще построим в средата на Вардар „панорамско търкало”, както наричат оттатък Виенското колело. Та, от най-високата му точка да се вижда целия паноптикум от паметници и нови стириопорни фасади на държавните институции, като почнеш от сградите на правителството та до ... където искаш. Местен барок. А, бе, както в Лондон. Напоследък е малко поизцапан от боите на Шарената революция, ама това пък на места е доста симпатично.

Извън шегата, ама някои от моите колеги и приятели журналисти са истински притеснени от британският случай. Но не толкова заради съдбата на обединена Европа, а от реакцията на местния човек. Неговият първосигнален импулс го накара да извика - "къде сме тръгнали, не ни трябва да влизаме в нещо, което почна да се разпада. Я, как хубаво си живеем без Европейски съюз и Брюксел, пък и колко години оттам ни намират грешки и неизпълнени реформи, та не започват преговори с нас". Една такава реакция, характерна за македонския манталитет, плаши с перспективата си да увеличи евроскептичните настроения в Македония, въпреки уверенията на политиците, с европейския рейтинг в страната всичко е наред. Той продължавал и щял да продължава да бъде достатъчно висок за да не поставя под съмнение евроатлантическия курс на държавата. Независимо от това, коя партия е на власт край Вардар. Даже чета, колегата Тодор Пендаров смята, че сега е истинският момент и в Македония да се проведе референдум за да се пита обикновеният гражданин иска ли страната му да влиза в Европейския съюз или не. Не че когато Скопие преди години депозира молбата си за членство, някой попита същите тези хора да се прави ли това или не. Казаха - имаме пълен политически, обществен и етнически консенсус за влизането ни в НАТО и в ЕС, при това над 90 процента - по-малко за НАТО и повече за ЕС. И така си върви.

Погледната в очите и сериозно, истината не приятна за политическите елити в Скопие. Великобритания наистина бе страната-членка на ЕС, пък и от „подиума”, както казват спортните коментатори, значи, в първата тройка, която най-сериозно подкрепяше кандидатурата на Македония за членство. Сега тази „лоби група” няма да я има. Второ, македонците сериозно се тревожат, че в следващите месеци и години Европейският съюз ще има много по-сериозни вътрешни проблеми за решаване отколкото да го разширява с нови членки. Просто на брюкселската администрация няма да й е до това. Във вътрешен план това би означавало, че един от най-сигурните предизборни аргументи на лидера на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски – гласувайте за мене, защото аз ще ви вкарам в Европа, може би ще загуби своята пропагандна стойност при следващия вот, когато и да е той. Трето, европейският проект стартира и за да постави под контрол национализмите на континента, особено на Балканите. Каквото и да се говори, след 23 юни този проект няма да е същият. В Скопие предполагат, че с излизането на Британия идва времето на връщане на ксенофобията, антиемигрантската политика и шовинизма. Все явления, които имат почва в македонската обществена и политическа тъкан. И които много лесно могат да бъдат възпламенени, особено когато си извън системата от европейски контролни механизми. И е много предвидимо, макар че никак не би било приятно, в тази обща ситуация Брюксел да вдигне ръце от Македония. Каквото и да означава това.

И Никола Груевски да продължи да харчи милиони, за да докара работата до там, че Скопие да прилича досущ на Лондон.