Между Коледа и Нова Година

И то каква работа. Вижте само - правителството на Зоран Заев в Македония одобри единодушно проект за закон за ратификация на договора с България, подписан на 1 август в Скопие. Веднага проектът бе вкаран на заседание на две от основните парламентарни комисии - по външната политика и правно-законодателната. В експресно темпо комисиите одобриха закона и го пратиха в пленарна зала. Това бързане на македонците след няколко месеца туткане - по различни причини, пък даде основание на някои наблюдатели да почнат да бият тъпана с новината, че ратификацията ще стане факт дори преди старата година да си иде и новата 2018 да дойде. Аз съм скромен пенсионер, ама, научен от дългогодишната си журналистическа практика, голяма част от нея в Скопие, пак ми идва да кажа в порядъка на самохвалството - „Хей, хора, не бързайте, ако не знаете, питайте, ще ви се поясни“. Няма да има ратификация до края на годината, всъщност, няма време, нито астрономическо, нито технологично. Пък и има някои обстоятелства, които, ако ги познавате и анализирате, нещата ще ви станат ясни.

Самият председател на македонския парламент Джафери (Талат, не Арбен!) заяви в четвъртък, че ще включи в дневния ред някои важни проектозакони, като Ратификацията на Договора с България, на някое от заседанията след 9 януари. Значи, ще почакаме да мине и тяхната Коледа на 7 януари, пък после ще видим. Вече писах за това, няма да се откажа от думите си.

Има и едно чисто политическо, а не толкова технологично обстоятелство. В момента депутатите от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ бойкотират работата на парламента и неговите комисии. Причината е арестът на 29 човека, обвинени за пряко участие или подтикване на насилието във вечерта на 27 април в същата тази сграда на Собранието. Между тези 29 са и шестима опозиционни депутати, чийто имунитет бе свален. Трима от тях са в следствения арест в Шуто Оризари край Скопие, трима са под домашен арест. Онзи ден съдът продължи мярката им, което отново предизвика нервност у ВМРО-ДПМНЕ.

Та, затова и беше тази скорост, с която проектът за закон за ратификацията мина през комисиите. Там са само представители на управляващите, които, колкото и да имат резерви, ако имат такива, разбира се, няма да гласуват против. Парламентарна, коалиционна и партийна дисциплина, както се казва. Което не им пречи да си кажат думата, което, ако не друго, поставя въпроса за двойственото отношение към този толкова важен проект. Като Лиле Поповска, депутатката от партията ДОМ /Демократично обновление на Македония/, тя и дъщеря на онзи прословут академик македонист и антибългарист Блаже Ристовски, тя и собственик на верига от обменни бюра в Скопие, тя и обект на мое писание тук, на това място неотдавна. Та, същата тази Лиле, на обсъждането в комисията по външна политика, подкрепяйки Договора, взе, че сподели великото си научно откритие, според което фактът, че документът е подписан на двата езика според конституциите на двете държави, означава, че България признава отделността на македонския език от българския. Наука и политика в скопски вариант! Добре, че поне не гласува против!

Но ако отсъствието на опозиционните пратеници от комисиите може да се преглътне, то полупразна пленарна зала при гласуването на Ратификацията би била лош знак. На извънредния си конгрес във Валандово миналата седмица ВМРО-ДПМНЕ избра свой нов председател. Това е организационният секретар на партията, технократът Християн Мицовски, който смени Никола Груевски. А ако ме попитате защо не обръщам по-сериозно внимание на този избор, ще ви отговоря, че ще чакам поне една проява от Мицковски, която да означава опит за еманципиране от Груевски. И без това общото мнение е, че Мицковски е креатура на Груевски, дълго подготвяна с идеята да води партията по подобие тъкмо на ментора. Ако видя, че новият човек иска да се еманципира, ще му направя портрет- и политически, и биографичен, и кариерен. Преди това- все още не.

И как да го направя, когато часове след избора си Мицковски се видя с премиера Заев и пое обещание да върне депутатите на ВМРО-ДПМНЕ в парламента. Да, ама не стана, поне в последните дни на годината. Ще видим след Нова година. Затова и Джафери (Талат, не Арбен!) прехвърли ратификацията в пленарна зала за след 9 януари. Може това да стане на 10-ти, но може и на 31, в края на месеца. До тогава ще има повече време Мицковски да убеди своите хора, че бойкотът е контрапродуктивен ход, че истинската политическа битка се води вътре в институциите, значи, и най-вече в парламентарната зала, а не в околните кафенета около Собрание. Не казвам, че са лоши, напротив, но лично аз бих предпочел ратификацията на Договора да стане пред пълна зала, пък нека някои от депутатите да са против. Лошо няма, това е демокрацията.

И понеже това е последният ми текст за тази година, искам да ви благодаря, че ме следихте и четяхте. Нека да продължим така и след 1 януари.