Миграционният натиск към България се увеличава

От началото на годината у нас са задържани 1587 незаконни мигранти, което е с около 9% повече, в сравнение с 2018 г.

Близо 80 000 са и незаконните влизания на територията на ЕС. Увеличение на незаконните пристигания има през трите основни Средиземноморски маршрута Италия, Гърция и Испания. Голямо увеличение има през Италия, след като Малта отказа да приема кораби с мигранти от бреговете на Северна Африка.

Най-голям натискът си остава върху Гърция - близо 41 000 незаконни влизания от началото на годината.

Общоевропейска система за предоставяне на убежище, която да разпредели отговорността между страните-членки солидарно, все още си остава само добро пожелание, след като преговорите за реформиране на т.н. Дъблински регламент се провалиха в мандата на ЕК на Жан-Клод Юнкер.

С 9% е нараснал броят на задържаните незаконни мигранти в България до септември 2019 г. Най-много се опитват да влязат у нас през Гърция заради влошената обстановка по гръцките острови Лесбос, Кос, Хиос и Родос.

Стефан Балабанов, зам.-министър на вътрешните работи: Когато нашите термокамери и другите средства за локация ги прихванат на километър от нашата граница, ние взаимодействаме с гърците и по този начин те си ги прибират.

Турция отказа да изпълнява споразумението за мигрантите с ЕС от 2016 г. заради европейските санкции срещу страната в отговор на сондажите за газ край Кипър. Оттогава рязко се увеличи миграционната вълна по морския път към Гърция.

Михаел Шпинделегер, Международен център за развитие на миграционната политика: Молбите за убежище, подадени в ЕС за първите шест месеца на годината, са 307 000, което е увеличение с около 7% в сравнение с миналата година и очакваме до края на годината да се увеличат още.

За да спаси Шенгенското пространство за свободно движение и да облекчи страните на първа линия на миграционната вълна - Испания, Италия, Гърция и България, ЕС трябва спешно да предложи нова система за убежище, според експерти и депутати.

Джема Грозданова, председател на Комисията по външна политика, НС: Искаме да видим накъде ще тръгне политиката по миграция след формирането на новата ЕК след първи ноември.

Преговорите за реформа на Дъблинския регламент се провалиха. Унгария и Полша все още отказват да приемат чужденци. Очаква се от Финландското председателство да намери компромиса.

Рита Копонен, Министерство на вътрешните работи на Финландия: ЕК предложи компромис: бърз достъп до убежище за мигранти и разглеждане на документите от само една страна-членка. Неравномерното разпределение на мигранти сега води до вторични движение на чужденци между страните-членки.

Създаването на допълнителен корпус от 10 000 служители към Европейска агенция за охрана на външните граници се бави, но, според експерти, тези мерки не са достатъчни.

Даниел Стефанов, Европейски съвет за външна политика: Шансът постоянно да се спират миграционни вълни в бъдеще става все по-малък.

Затова трябва ясно решение - какви хора Европа би приела, както и повече пари за африканските страни, откъдето идват повечето мигранти.

Тази година 994-ма мигранти са загинали в Средиземно море от началото на тази година в опит да достигнат Европа.