Продължаваме с историята за железопътна връзка между София и Скопие.Бъдеще за проекта се отвори след подписания на 1 август договор за добросъседство с Македония и придружаващия го меморандум за строеж на линията. За жп митницата, която никога не е работила и гарата, на която сега три пъти седмично спира влак - в репортажа на Весела Смилец и оператора Добролюб Илиев.
Гюешево, на няколко километра от границата. Оттук минава международният път, който свързва Кюстендил с Крива паланка и Скопие по шосе.
Това е сградата на жп митницата. Тя никога не е работила, тъй като няма линия между София и Македония. Изниква през 1999 г., тогава се подписва декларацията за добросъседство между България и Македония.
Митницата е до гарата, построена още през 1910 г. На строителните планове може да се види кои кабинети там са за българските стражари и кои - за турските заптиета и юзбашии. По онова време от другата страна на българската граница е Османската империя.
Идеята за жп линията, която минава през Гюешево е още по-стара - от Следосвобожденска България - 1885 г. Строителството се реализира на участъци - от София до Перник, оттам до Радомир. А километрите до Гюешево са покрити с линии от предприемача Иван Златин само за няколко години.
Д-р Ангел Джонев, историк: Интересното е, че това е една компания, която привлича материали и работна ръка почти от цяла Европа. Така релсите идват от Англия, финансовите средства са от Франция, мостовете от Германия, взривни вещества от Австро-Унгария. Тунелджиите и мостоваците са италианци и черногорци.;
Македонски българи и сърби са основната работна ръка. В централния държавен архив на България са съхранени документите, които разказват за строежа на теснолинейките през Вардарска Македония и към Беломорието, и за вечната идея - линията София-Скопие. През 1918 г. в края на войната става ясно, че средствата и ресурсите са на привършване.
Неда Василева, експерт в държавна агенция „Архиви“: Пръв от депутатите, който се изказва, е известният български политик и дипломат Андрей Ляпчев, който е родом от Вардарска Македония от град Ресен. Той първоначално критикува и министър, и правителство, че прекалено се забавя тази политика.
Почти сто години след това тунелът при Гюешево под Осоговската планина продължава да стои непробит напълно като символ на непостроената жп връзка между София и Скопие.