Да се признае ли погромът на бежанците от Тракия през 1913 г. за геноцид?

Сражението при Фере станало на 23 септември, а убийствата в долината Армаган - на 25 същия месец. Така е записал Любомир Милетич в книгата си за разорението на тракийските българи. Разказите в нея са на непосредствени свидетели и участници в кървавите събития от 1913 г. Край старата църквата сред крепостните стени на Фере потомците на тракийските бежанци отдават почит на дедите си. Тук живи са били изгорени няколко десетки българи.

В костницата в Маджарово са костите, събрани по родните места на прогонените българи.

Красимир Премянов, председател на Съюза на тракийските дружества в България: Нека белите петна в учебниците бъдат попълнени с нашия неугасим спомен. Днес международното право ни дава пълно основание със своята формула „Що е то геноцид“ да обявим, че през 1913 г. е извършен геноцид над тракийските българи, за което рано или късно нашата обединена позиция ще доведе до отговорността и задължението на българския парламент, на българските власти да поискат извинение на турските власти за допуснатия геноцид.

Според Съюза на тракийските дружества въпросът трябва да бъде поставен по време на българското председателство. Неговата острота се засилва, според историци от Тракийския научен институт от контекста на отношенията с Турция: на фона на вълната от неосманизъм и ислямизъм, особено след референдума за конституционни промени.

проф. Васил Проданов, председател на Тракийския научен институт: Ако се говори за арменски геноцид, ако в много европейски страни наказателната система те преследва, ако отричаш холокоста, то е срамно и ние, пък и в ЕС да се мълчи за първия геноцид през 20 в.

Според Карнегиевата анкета около 60 хил. българи са били избити по време на прогонването на тракийци от Западна Тракия. Международната разследваща комисия започва работа веднага след края на Междусъюзническата война и събира свидетелства от очевидци на събитията в опустошените райони.