За първи път и само на 3 март Националния военноисторически музей ще покаже първообраза на българското знаме. Инициативата на музея е свързана с успeха на кампанията "Забравената история на Стиляна", която БНТ осъществи с подкрепата на МОН. Двете институции заедно върнаха в училище пропусната история за това кой е авторът на българското знаме. На 3 март знамето ще бъде извадено от хранилището на Националния военноисторически музей и до него ще могат да се докоснат всички българи.
Знамето на Стиляна Парашкевова е преживяло три реставрации след попадането му във Фонда на военноисторическия музей. Последната е от преди дни, под фината коприна, която е точно на 140 години бил поставен по-нов пласт от фината материя.
Александър Занков, реставратор в Национален военноисторически музей: Имаше леки локални укрепвания на места, като се използва метода на последната основна реставрация. До тук са минали две основни реставрации. Едната е от 1965г., другата от 1984.;
Според експертите първата реставрация по-скоро навредила на знамето.
Александър Занков, реставратор в Национален военноисторически музей: След определен брой години се стига до извода, че този метод не е най-удачният, получава се едно втвърдяване с годините. Започва да се мисли в нова посока, стига се до нов метод. Много по-щадящ.;
Посетителите на музея ще видят знамето в почти пълния му блясък. В левия ъгъл, авторката - Стилияна извезала своето име. Неизвестно кога някой решил, че то е излишна информация и го изрязал. Реставраторите обаче нямат право да го възстановят, защото такива са правилата.
Александър Занков, реставратор в Национален военноисторически музей: Реставрацията е процес, при който от нещо, което изглежда съсипано, което на пръв поглед може да отиде на боклука, се ражда за втори път. Едно възкресение.;
3 март 140 години по-късно. Една история, която напусна прашните музейни сбирки, се завръща с блясък. Кой, кога и как създава българското знаме? БНТ разказва "Забравената история на Стиляна" в Националния военноисторически музей.