Кой, кога и как създава българския трикольор?

Ако има нещо, което ни обединява в моменти на възход и победа, това са трите цвята на българското знаме. Кой, кога и как решава да това да са националните бои и до днес не се знае. Трите цвята се срещат през годините в знамената на България, Иран, Таджикистан, Индия и Кюрдистан.

Символиката - трите основни съсловия на обществото. Бяло - духовенство, зелено - работници, червено - войници. Цветовете присъстват в българските флагове през Средновековието, но сегашната им подредба е дело на 14-годишната Стилияна Параскевова от Браила. Приготвено за войските в предстоящата Освободителна война, знамето е забранено от Русия, а по-късно изчезва.

При приемането на Търновската конституция депутатите пропускат да запишат какъв да е националният флаг на страната ни. Притиснати от идваща Великденска ваканция, набързо решават знамето ни да бъде бяло, зелено, червено, разположени хоризонтално.

Aвторът на трибагреника остава забравен. През 1947 година тоталитарният режим добавя върху знамето нов елемент. Гербът на Народната република. 20 години по-късно, през 1967 година се приема закон за държавното знаме, в който е дадена комунистическата интерпретация на символиката на трицвета. Червеният цвят е определен като символ на победилата социалистическа революция у нас. Гербът на Народната република е премахнат от знамето през 1990 година.

	Българското знаме в периода 1946 – 1948
	Българското знаме в периода 1948 – 1967
	Българското знаме в периода 1967 – 1971
	Българското знаме в периода 1971 – 1989

След шест години на бурни обсъждания, в днешния ден преди 20 години 37-о НС приема Законът за националните символи. В този ден "По света и у нас" на БНТ съобщава: "Новият български герб бе гласуван в Парламента в отсъствието на опозицията. СДС ще иска референдум."

Какво обаче символизират цветовете - в закона не е разписано. Текстът трябвало да е стегнат, защото имало дори идея цветовете ни да са бяло, синьо и червено. Така както са в съседна Сърбия, Русия, Совакия и Словения.

Доц. Алексанадър Йорданов, председател на 36-то Народно събрание: Тезата беше - славянофилска. Това остана зад кулисите, и аз мисля, че тези които го предложиха, трябва да се срамуват.

Отречено, забравено, загубено. Но все пак успяло да се издигне! Това е една история за гънките на времето и една изтощена коприна, пропита с вълнуваща история. История, която БНТ и МОН и връщат в училище с видеоурока "Забравената история на Стилияна", част от едноименната кампания.